Дюнери, пици, кристали и… живот на тротинетка!

В Бидона: Бият, ръгат, колят…

Жельо МИХОВ/24smolian.com/Общество

Нощта е пленителна за тях. Полепва по телата, втора кожа. Здрачът ги възбужда, с падането на мрака хормоните се вплитат, дават, търсят, получават.

Те летят и не мислят, разсъдъкът няма място сред желанията, жаждата, утоляването й със страст. Не могат да опишат вълненията си, оргията на всички мисли, композирането на мелодията за другия живот – техният, в джоба им, портфейла, скъсаният елемент от облеклото, разюзданият тремор на пръстите по екрана на мобилния, крясъкът, който възпроизвежда разговор.

Новите крале и кралици на нощта, на деня. Преразказ на едно ежедневие, в което тийнейджърите са по пистата на своето, чуждото, карат в насрещното, подавайки газ от събитията в обществото.

Дрога, секс, чалга, дюнери, пици, кристали, меки юмруци, пляскане и скубане, агресия в розовата немощ на наложеното, модерно битие.

Те са в стихията, в окото на бурята, която помита и последното останало в обществото. Ще бият, ще ръгат, ще колят, ще бъдат в един бидон, претъркалян от мълчанието.

Когато трябваше да се крещи, не бе политкоректно.

Сега има две поколения примитиви, за които денят започва с ТикТок и приключва с извращенията на съвременния „Кореком“. Има всичко под светещата табела. Зад нея е несанираната сграда, мракът и… труповете.

Лигли се „бият“ с телефони

Пешеходна зона. Прекрасен ден. Млади семейства. Както и тийнейджъри.

Две девойки се шамарят. Блъскат, крещят „А, мааа, ей, к`о щ`а напра`я, ма!“.

Хилят се, в едната ръка телефон, с другата в атака. Хилят се. Въздебели задници, за които физическото е непозната материя, се тресат. На метри от тях наборите момчета ги снимат и подвикват „Аре, миндили, к`во става, по-зверско!“.

И от бутане единият „хипопотам“ едва не се стоварва върху детска количка с бебе в нея. Бащата изкрясква и… момичетата, на видима възраст 15-16 години, се стряскат. Докато родителят не отминава на десетина метра. Зад гърба му почва смях.

Те са доволни. Щастливи. Диви са! Това ги радва. Прости са – това още повече.

После…

После гледате клипчета на подобни дебили в социалните мрежи и всички вкупом цъкате с език.

А, е толкова лесно решението.

Бегълка от физическо ще се срине от лиготии върху количка с бебе. Бащата крещи, вместо да забие един шамар на разюзданата дунда. И всичко приключва.

Два пъти да се случи и „умрЕ“ мерака за клипчета и лиготии.

Но…, това е против правилата на оргията, наречена „либерално общество“. Щото в него всеки дебил трябва да прави какво си иска. И му е кеф на момента. Да не се учудите, когато утре се пресъздаде новина „бебе застана на пътя на задника на детенце, избрало „животинското си начало“.

Било хипопотам в разгонен период.

Звучи гнусо, нелепо, но това е новото модерно. На Острова копче не могат да кажат на деца, помислили се за лисичета. Живеят си хайванчетата изпод землянки в дворовете на къщите на родителите, които ахкат от умиление.

Дупката

Карат бясно тротинетки по тротоари, улици, между коли, прескачат бордюри, скачат пред хора и превозни средства. Не им пука. Те са безсмъртни. Учили са за живота от интернет, игри, в които всичко може да се започне отначало.

Няма страх, няма болка, няма мисъл. Евро да има!

В дупката, но не тази на улицата.

Енергия

Игрище, футбол, малък абориген на него. Изпива две енергийни напитки. Превъзбуден е. Неукротим. Рита като магаре. После отива до вратаря и дръпва от вейпа му. Последният представлява въздебел 14-годишен, когото са оставили да пази, че го мързи да диша. И той диша, ама никотин.

Малкият не може да се спре. Вижда третокласници, които вървят покрай игрището. Скача и се хваща за мрежата и крещи към момченцето „Ей, майка ти да е*а!“, а към момиченцето „Ти, свирки правиш ли, ма?!“.

После тресейки се от смях се пуска и отива да дръпне от вейпчето на дебелака на вратата.

Футбол по махленски. На игрището остават доказателствата от мача на „Дебил Юнайтед“ и „Реал-ни примитиви“.

На метри

На метри от там 20-годишни тарикати търкат задници в стълбите пред вход. Музика от телефон, бири, фасове в устите. Клатят глави в ритъм, показват си яки клипчета в ТикТок и…

Чакат дилъра.

Пристига някакъв несъвместим със земното притегляне индивид, който размахва ръце като корда на тример. Върти се около оста си, буквално. Като пумпал се приближава и вади стоката. Бираджиите тиктокъри поемат, плащат и се изнизват.

Привнасяме европейлък

Един поглед към „люлката на съвременната цивилизация“.

Франция отдавна не е Сена, Айфеловата кула, Нотр Дам, Сакре Кьор, музиката на Жо Дасен.

Франция е това, което виждате днес. Надолу по спиралата на колониалната си политика. Франция са предградията, новите французи, 3-4 поколения с корени от Африка. Това е една от най-социалните държави, в които гладен никога няма да останете. Това обаче е и държавата на едни хора с друго самосъзнание…

„Новите французи мразят държавата. Мразят правилата, законите, съответно и полицията, която трябва да ги осигурява. „Не оставяй багажа си без надзор, веднага ще мине някои от „кузените“ и ще го задигне“, ме предупредиха за първи път, когато стъпих във Франция. Кузените са братовчедите. Така ги наричат нашенци заради многобройната рода на всеки един от тях. Те ненавиждат всичко френско, но никога не ги питайте „Ами защо тогава не се приберете в Африка?!“. Мигом ще настане скандал.

Много от тези хора живеят по своите правила.

Във Франция има огромна престъпност, генерирана от тези хора. Има квартали във френски градове, в които полицията не може да припари. Там са гнездата. Въоръжена и тежка престъпност. Дори непълнолетни са избрали живота на бандити. Това е една ненормална среда. Ние сме просто едни гастарбайтери, които вършат работа, която французите-и нови, и стари, не пипат. Ние спазваме законите. Но не смеем да излезем след 22 часа. Защото някой 17-годишен Наил може да е решил нещо. Всъщност, подобни продават хашиш по парковете, в централните части на градовете.

Това е картината във Франция. Франция, която периодично гори. Защото не успя да се справи с колониалната си политика.

Мислите, че в България има тежка битова престъпност?! Обвинявате ромите? Мога да ви кажа, че нашите роми са като бой скаути спрямо новите французи“, коментира родопчанин, живеещ от години във Франция.

Да виждате сходства?

Привнасяме си „европейски картини“ у дома, ама с наши, не от колониите.