Дълга, нетърпелива, с дух и дъх: Да пребориш опашката…

24smolian.com/Общество

Дълга, нетърпелива, шумяща, въздишаща, цъкаща, жива, макар и с болежки.

Опашка пред регистратура в болница. Всъщност, няма значение къде. Тя е все една и съща. По дух, дъх и всичко останало.

Започва разредено, но наближавайки гишето плътността от тела започва да се усеща. Лакти опират в хълбоци. От двете страни се чуват въздишки „Ох, аз само за малко. Тук ме пратиха за едно малко“, и озъртане дали е разбран смисълът ясно – „ай, да ме пуснете, че не ми се чака“.

В последния метър преди гишето всеки дебне всеки. Да не би да бъде пререден, да не би да се мине. А, тарикати не липсват. Миг невнимание и вече се е шмугнал пред теб.

Но на самото гише, о, там е истината, битката последна...

Започва твоята обработка, а поне две глави се пробват от двете страни да се шмугнат през отвора, за да питат „нещо бързо“. Стари и млади се натискат около теб, жадуват да наврат тези глави! Едва смогваш да прибереш рестото от платената такса.

Приключват с теб и още не си се обърнал – главите вече водят нова битка за навиране в този жадуван отвор.

30 години и повече все чакат някой „месия“ да ги „оправи“, а десет минути не могат мирно, с повече въздух за околните, да постоят и всеки да мине, без ръгане, натискане.

Дух и дъх, еднакви на всяка опашка.