Всичко започна от „Работническо дело“ – от Костов до Киро...

Нико Ников/24smolian.com/Коментари

Костов пишел възхваляваща статия за плановата икономика за „Работническо дело“, когато го заварили събитията по площадите в страната. Много искал да стане член на БКП, ама му отказали. Тогава ги намразил до недрата на душата си, разказваше пред Кеворк Кеворкян навремето лелята на „вуйчо Ваньо“.

Жан Виденов отказал на Сорос и последният му спретнал онзи „майдан“. Не без покровителството на Луканов, който пък инсталира Доган във властта.

В крайна сметка Костов превзе държавата и „планово“ я разпродаде за по няколко долара.

Един от най-добрите вътрешни министри по време на прехода бе Богомил Бонев. Преди време той изрече „Най-голямата ми грешка бе, че не забих един в муцуната на Костов“.

Дойде периодът на „800-те дни“, който се проточи доста повече. Останал в историята като „За едни имоти, а вий, вий сте идиоти“. Заложеното месианство в главите на електоралните единици логично предопредели бъдещето на „Винету от Банкя“. Не без германска намеса, от фондация „Конрад Аденауер“, например. Което е погазване на Конституцията, ама кой го е*е за това книжле?!

След ерата „Бойко“ всеки може да се пробва. Стори го и Радев с наречения от него „шарлатанин“ Киро. Канадецът с късия парапет, който направи всичко възможно да доубие всякаква политическа мисъл, доколкото изобщо е имало такава.

„Ники трябва да пътува, Лена трябва да управлява Гугъл“. „Умнокрасивитетът“ е просто номинал на партийните слуги от онова време.

Такива работи.

Всичко изброено (много спестено, но няма смисъл), нарисува днешният пейзаж. Творба на зъл и много, много посредствен художник.

Наблюдавате от първия ред как се убива една държава. Няма сектор, който да не бе ритуално принесен в жертва. Случващото се в енергетиката е един от съкрушителните примери.

Трябва ново начало.