Билет и път: Автобусът вози страст, пари, се*с

Жельо МИХОВ/24smolian.com/Общество

30 пътници, автобус, който трябва да измине хиляди километри. Мечти, стремежи, страхове, са натъпкани в саковете в багажното. По седалките – многоликата човешка природа.

Всеки е поел натам. Към своето, което е набутано в сърцата, джобовете. Издихания, погледи, тихи разговори, които от километър на километър стават по-високи, смели. Часове наред път, в който душите се отпускат. Бъбривост, която е добила кураж в помещението на всеобщата нищожност, вкусвайки аромата на една съдба.

Автобус с гастарбайтери, събрани от случайността. Тръгнал от столицата в ранни зори, насочен към хоризонта, където дори слънцето ще се сплеска и скрие с огненочервените си последни блясъци.

Привличане и отблъскване. Характери. Надпревара и гонитба на жадуваното, което си тръгва.

„Безпътен автобус“, но не този на Стайнбек. Не в реалностите на следвоенна Америка, не с някаква, макар и мижава, породена любов. Автобус в посока, в която има страст, джобове, въжделения и минало в самото настояще, което ще ръководи бъдещето с императива на тежащата реалност. Страст, пари, секс, работа, чистене – повелителното наклонение на живота. Който не прощава. Билет и път. В един автобус, който ще е дом за денонощие, може би и повече. И ще побере всички аромати на човешката многоликост. Разбирания и чувства, имена, професии, са едно и също. Господарят е един…

 

30 души по седалките

 

Чистачи, миячи, строители, гледачки на стари хора…

„Още в София една много красива брюнетка, на около 30 години, със зелен прилепнал клип, открояващ всички полови органи, застана до мен.

Питах я какво работи. Каза, че е чистачка в офиси в Германия. След петдесетина километра навътре в Сърбия, на първата спирка, тя вече бе откровена до болка. Призна, че всъщност е проститутка. Разприказвахме се за живота. Сподели, че украинките разбивали всички семейства. Аз опонирах: Няма как да стане това. Това е двустранен процес, трябва и двете страни да са съгласни. А тя отговори: Като ти направи…,  няма мъж който да може да откаже.

В автобуса имаше и друга, която се представи за гледачка на възрастни хора, а се оказа от най-древната професия...“, разказва пътник.

 

***

Семейството й знае, че работи като чистачка, като гледачка…

Съдбите на родопчанки, които трябва да изпращат евро у дома.

„Разведена съм, сама гледам децата си. Не можех да работя с метла за 700 лева, затова заминах. Уж да правя същото в Германия, но парите в другия занаят са много повече“, споделя жена на около 40 години.

„Много нашенки го правят. Докато е време, че после всичко свършва. Такъв е животът“, пък казва гледачката на стари хора.

„Жриците“ изваждат хилядарки евро в силните месеци, всичко отива към семействата им, за които официалната версия за доходите е съвсем различна. Твърдят обаче, че инвазията на украинки след началото на войната прави бизнеса по-труден.

В същото време Родопите са щурмувани от проститутки от вътрешността на страната. Обявите им в специализирани сайтове са десетки. Наемат квартири и стаи в къщи за гости, където да посрещат клиенти. Болшинството от тях пък са именно – гурбетчии.

 

***

Шумът в автобуса става все по-силен. Душите разтварят устите, няма спиране. Всички са едно семейство, до крайната спирка…

 

***

 

Развод, нов живот, нов мъж, нова държава. Дестинации в Западна Европа в търсене на поне малко щастие. Съдбата на хиляди хора с техните премеждия, болки и радости…

Тя е на 42 години, има син. Заминава с втория си съпруг зад граница.

„Работя и живея в Холандия, със семейството ми сме тук, с втория ми съпруг и сина ми от първия брак. Живеем в наша наета къща в Ден Хаг, но моя съпруг взе на квартира мъж в дома ни…“, разказва жена от Родопите, за тормоза, който започва от новия.

„Въпросният господин ме преследваше по всяко едно време на денонощието без да спира. Позволяваше си да нахлува в спалнята ми в отьствие на мъжа ми. От времето, в което живя той тук, сподели, че избягал от роднините си понеже искали да го вкарат за лечение. Впоследствие разбрахме, че той е стар неизлекуван алкохолик с психични проблеми. Заплашва и обижда. Отказва да напусне. Намесата на холандска полиция му забрани да доближава къщата и домът ни и го задължи да ни върне ключа... Върна се за багажа, заключи се в стаята си и започна да пие, отказвйки да излезе…“, разказва жената.

Пътува. Автобусът я води натам, към залеза. Към мечтите за охолство, спокойствие, нормален живот. Към неизбежно отиващото си слънце.

 

***

 

Пестене на евро за автомобил, после за жилище и едва чак тогава за булка. След сватбата пък – отново зад граница, за да се даде финансов тласък на семейството.

Гурбетът е разделил хиляди семейства в Родопите. Той е и в основата дори младоженци да живеят далеч един от друг и то веднага след сватбата.

Тенденция от последните години в региона, която в едно изречение може да се обясни така: без пари, няма и семейство.

„Още преди годежа заминах за Западна Европа, по различни строителни бригади. Целта ми бе да изкарам пари за жилище. След сватбата веднага тръгнах отново, защото са нужни спестявания за обзавеждането на дома. Няколко години жената ще почака“, твърди 28-годишен гурбетчия.

„Първо купуваш автомобил, след това срещаш любовта на живота си. Трябват средства за сватба-поне с 300-400 гости. После за жилище, за ремонт, за обзавеждане-тук няма как да стане и затова-към Англия, Белгия“, пък показва „нишката на живота“ друг гастарбайтер.

Пътуват, автобусът ги води към същия залез…

 

***

Шумът в автобуса става все по-силен. Душите разтварят устите, няма спиране. Всички са едно семейство, до крайната спирка…