За мазето, комшийката, просветата: Ей, Би, Си и…, аре е*и си, джибра да има!

Жельо МИХОВ/24smolian.com/Общество

Най-много обича да… мрази. Това е нашенецът в целия си блясък.

Непознатият му спрял на мястото на паркинга; комшията имал с буркан повече от него; жената от съседния вход била по-готина от неговата, ама не го поздравявала; имал с два апартамента по-малко от „брътчеда“; плащал с два лева повече ток от онзи катил от последния етаж; тревата в двора на село никнела по-бързо от тази на съседа, че по-рано хващал тримера, пък в този момент увеличили с две стотинки бензина…

Примерите са толкова много.

 

Най-обича обаче да мрази политици.

 

Докато не е част от тяхната каста. Тогава обича всичко, естествено в унесената омраза. Тя е в дремещо положение, докато отново не избуи и… той не премине в друга партия, че нещо келепир в тая няма.

 

Синдромът на зле скования от палети човек.

 

Недодялан и все нещо не му е наред. Той иска да е на върха, където е софрата, да гребе в чинии дори без прибори. Щото повече материал, нали се сещате. По възможност да прецака поне трима души на ден – ще спи спокойно. В противен случай – киселини и жената е виновна. А, и онази комшийка, която така и не го забелязва, пък дългите й мигли припкат към онзи нещастник с „бавареца“.

 

Манталитет, който не прощава в това гюбре на неоправданите.

 

Вечно озлобени и чакащи да им паднат… джибрите. Защото друго не пада. Тук ерекцията няма почивен ден, като част от всеобщата поразия от тъпотата. Тук всеки разбира от всичко. Но нищо по-различно от нелегална градина с домати, ръждясал гараж върху обществен паркинг не се случва. Иначе, на пет ракии – от щайга за картофи може да се сътвори компютър.

 

Спрат ли му нета

 

Мълчи, когато трябва да крещи – реве, когато трябва да се смири и премисли. Социалните мрежи за него са трибуната. Неговото съкровено изхождане. Той е потребен там, това е клозетът на чувствата, които да се излеят с цялата миризма и неприязън към случващото се. Без да осъзнава, че друг ще пусне водата от казанчето…

Спрат ли му нета и ще настане „глад и мор“. Няма мнение, няма празнене, жени, мъже, силикон, коли…

Край!

Животът за него е виртуален. Онзи, паралелният, в който той е силен, чувства се човек. Другото е – смачкано. Реалността, от която трябва да се бяга с алкохол и телефон в ръка. Устройството трябва да е два бона, пък в джоба, ако ще и пет лева да няма.

 

С дух и дъх

 

Пример, ежедневие, който дава много отговори.

Дълга, нетърпелива, шумяща, въздишаща, цъкаща, жива, макар и с болежки.

Опашка пред регистратура в болница. Всъщност, няма значение къде. Тя е все една и съща. По дух, дъх и всичко останало.

Започва разредено, но наближавайки гишето плътността от тела започва да се усеща. Лакти опират в хълбоци. От двете страни се чуват въздишки „Ох, аз само за малко. Тук ме пратиха за едно малко“, и озъртане дали е разбран смисълът ясно – „ай, да ме пуснете, че не ми се чака“.

 

В последния метър преди гишето всеки дебне всеки.

 

Да не би да бъде пререден, да не би да се мине. А, тарикати не липсват. Миг невнимание и вече се е шмугнал пред теб.

Но на самото гише, о, там е истината, битката последна...

Започва твоята обработка, а поне две глави се пробват от двете страни да се шмугнат през отвора, за да питат „нещо бързо“. Стари и млади се натискат около теб, жадуват да наврат тези глави! Едва смогваш да прибереш рестото от платената такса.

Приключват с теб и още не си се обърнал – главите вече водят нова битка за навиране в този жадуван отвор.

30 години и повече все чакат някой „месия“ да ги „оправи“, а десет минути не могат мирно, с повече въздух за околните, да постоят и всеки да мине, без ръгане, натискане.

Дух и дъх, еднакви на всяка опашка.

Все на опашка, все последни по всичко, но все с надеждата да се пререди някого.

 

Улици

 

Чупят коли по улиците, но… Снимки във Фейсбук, пръдване до жената в леглото и „Ех, ма, изпразних се по темата!“. Спокоен сън до другия ден.

Ремонт на улицата – „Айде бе, няма ли да свърши, не мо`ем да минем!“.

Приключва: „Ех, бре, к`ви са тия тротоари, к`ъв тоя асфалт. Аз, ако бях, как щях да го пипна, и за мен щеше да остане!“.

 

Контейнери

 

Преливат, мръсотия, смрад, никой не си върши работата, пък само трябва да плащаме.

Торби летят от терасите. Върху главите. Взор нагоре, към нападението, но мълчание. Цъкане с език.

Жената крещи: Хвърли боклука, стига с тия мачове!

Той: Дай през терасата, ма, другите как правят!

 

Гаражи

 

„Как ще ме карат да си вдигна гража, 20 години е тук, никой копче не каза. Пръв си заплюх мястото, какво като е на паркинга. Първият тарикат – първи се наглася!“, казва истинският нашенец. Твърд, корав, пукал гуми, ако спреш пред неговото, пише на табелата на ръждясалото нещо, което е гараж.

 

Образование

 

„Не ти трябва, дете мое, само тъпаците успяват в тоя живот, щото не мислят много много“, съветва бащата.

Обучението у дома продължава.

 

1.Математика

 

-Тате, помогни ми за тази задача!

-Бе, к`во ме занимаваш! Курсът на еврото трябва да знаеш. Другото е: Две по две е пет, когато е в твоя полза, иначе три.

 

2.Азбуката

 

-Ей, Би, Си, Ей Би, Си…

-Абе… Е*и си майката!

К`ъв тоя английски, в Англия на обекта все нашенци ще намериш.

 

***

 

В същото време анализ на случващото се из телевизиите.

Някакви експерти говорят за трендове разни.

На екран пак е Кирчо, който за пореден път доказва, че има две мозъчни клетки под прическата а ла Траволта – едната за Магнитски, другата за Пеевски.

Лятащата Козила Белобрадова искала да не се учи руски език. Децата вече на „лисънинг“ чуват, тя се закахърила.

Фак дис шийт!

Започва предаване със силиконки, имитации, манджи и изливане на тигани по главите…