Доган вече няма „бастион“! За деребеите останаха хоризонталните спомени за един Сава

Аслан Шашмаз/24smolian.com/Коментари/Общество/Политика

Доган вече няма „бастион“. „Бастионът“ остана на ДПС, а Движението е на хората, не на сараите и гнусният деребейлък, който бълваха три десетилетия.

Жален вой се носи от групата за подкрепа на агента. Иронични подмятания за червила и фризьори, остатъци от „хоризонталните спомени за един Доган“; за „реки от пари“, които ще потекат към Кърджалийско…

За последното сърцата им се свиват. За Кърджалийско бяха отредени единствено индийските биволи, бедността, дисагите на гастарбайтерите и плакатите на Сава.

Жалък вой.

Кърджали пое по друг път. Резултатите в областния град са видими. Стореното от Ерол Мюмюн за по-малко от две години е повече отколкото 20 лета на доцента, чието управление се свеждаше до сърбане на кафе с попа (който впрочем вече избягва подобни мероприятия) и разпределяне на имане по „родовообщинен принцип“. А, и една куха толерантност, която идеше да рече „ще ме търпите, защото Доган ме посочи“.

Непрятното минало, в което процъфтяваха деребейлъкът, семейните фирми, разрухата и феноменалната корупция.

Кърджали пое по друг път.

Наведената прислуга на философа надава вой, последен, отчаян, съскащ.

Един отговор, за жалост анонимен, насочен към деребейските остатъци:

„Сбогом, Доган, сбогом и на бедните души с много пари, коли, къщи и одежди! Дано да сте щастливи, ама май, май не сте. Вече сте само едни слуги, общността малко ли ви слугува?

35 години. Сега е ваш ред да сте слугинаж... и то на кого. Само при избори се вясвахте по регионите и ей така, като по сценарий, се ръкувахте с Ахмед, Мехмед, Айше, Фатме... Вечерите се наливахте с алкохол, а сутринта ходихте на намаз. Отегчени от калните улици, скучния живот, от молбите на хората за дребни, ама съвсем дребни нещица, бързахте да се качите в скъпите си коли и да потеглите към охолствата в столицата. Вече няма да ви се налага.

Стойте си в скъпите си имоти, купени с парите на бедните хора. Не ви завиждам, само ви съжалявам-ПРЕДАТЕЛИ. Вече няма комисионни, няма субсидии, няма, няма, няма. Сигурно всяка вечер сънувате белезници и килии. Няма да ви простим-НИКОГА!“