Аграрен Доган – с тор от 90-те и пестицид „Деребеи Max“ – яндък!

Аслан Шашмаз/24smolian.com/Коментари/Политика

„Призовавам всички членове, които вярват в духа на ДПС от 90-те години, да не мълчат! Истинските идеали не се подменят с постове, страх и икономически зависимости“.

Това написал Ахмед Доган.

Излязъл от унеса, но нейде от скривалището си, да напомни за себе си. Послание, понесено от алкохолните пари, които отново връщат в миналото. Пак заговорил за „Възродителния процес“, за етническия мир, за правата на общността. Отново старата песен, която да бъде подета от онзи хор с фалшивото звучене, който той дирижираше десетилетия.

Говори за зависимости? Човекът, който живееше в охолството на чужди сараи, от които бе позорно изгонен. Именно и тогава той се сети за този етнос. С диригентската си палка и ножа, с който режеше порциите на властта, че и се радваше от това, агентът на комунистическите служби изгони стотици хиляди от етноса и ги прати да аргатуват из цяла Европа.

Днес, той говори за справедливост, за изпращане на „ясни сигнали в подкрепа на демокрацията, справедливостта и човешките права“.

Колко фалшиво звучи всичко това, от човек, който няма смелостта дори да отиде в Кърджалийско и види „своите хора“. Но за сметка на това в съзнанието на всички още звучат наперените му думи в Кочан „Аз, аз разпределям порциите на властта“.

Ти, ти Ахмед, погуби вярата и партията, която „лицето Делян Пеевски“, както го наричаш, извади от блатото и прати с нов устрем обратно при хората.

Доган даде три месеца за „трасиране на пътя на демокрацията“ за нов политически проект, който да се оглежда в постаментите от 90-те години?!

Истината обаче е тази.

Доган изнемогва. Жалкият му, ояден, деребейски кръг разчита на него. Като лика му по плакат в предизборна кампания. Оставиха на него, ама той няма въздух. Няма енергия, митът за непогрешимия философ рухна отдавна. Сега ще им го върне. Самият Доган остави на оядените си деребеи да правят нещо. Три месеца срок, но и те няма да смогнат. Щото това не е като прибирането, а да дадеш от себе си. Просто си спечели малко време, иска пенсия, сараи, пари от въздуха и да си гледа доматите, оранжерийно инженерство. Зеленчуците около него – каквото дадат. С изкуствена тор „Етнос, възродителен процес, 90-те години“ няма да стане. Електоратът избяга, не дочака биволите от Индия, отиде да купува „Мерцедес“-и с къртовски труд.

Догане, късно е либе за китка, даже за фуражни смески. С пестициди като Хасан, Малкия, Ремзи, Рамадан, Джиджи и останалото торово наторяване – яндък!