„Почетен“, „Сокол“, „Сава“, „Меди“, но никога Ахмед от хората! И Пеевски, който върна партията при хората!

 

Михаела Илиева/24smolian.com/Коментар

Всяко политическо движение преминава през фаза на мит, на разказ, на образ. В ДПС този мит дълги години се казваше Ахмед Доган – „Сокола“, „Почетният председател“, „Агент Сава“, „Меди“. Човекът без биография, но с прякори и титли вместо име, както и с красиво изрисувана маска вместо истинско човешко лице. Политик, който винаги е бил над партията, но никога в нея. Над хората, но никога до тях.

Но времената се сменят. А с тях и мисленето, и нуждите на хората. И ето ни през 2025 г., когато целият политически елит се оказа в безтегловност – с изключение на Делян Пеевски, който вдигна ДПС и я изведе от сянката на сараите, измислиците и алкохолната мъгла.

Десетилетия наред Ахмед Доган беше неформалният господар на българската политика. Човек, който се появяваше, когато искаше, казваше по едно изречение и всички се втурваха да го тълкуват. Превърна партията в култ, себе си – в мит, а етническата кауза – в инструмент за сделка.

Истината обаче е съвсем друга: Доган никога не е бил част от хората. Никога не заставаше до тях наравно в техните битки. Обещаваше и забравяше. Гледаше отстрани, но никога не се впускаше в битката. Никога не правеше нищо за проблемите на хората. Използваше страха им, болката им. Играеше си с миналото. Седеше в сараите, получаваше охрана, пишеше философски текстове и дирижираше процеси зад кулисите. Винаги гледаше да бъде над хората, да владее, да създава разделение  и да привлича вниманието само към себе си.

В реалността за хората – на тютюневите ниви, на гурбет, потънали в забрава, това изглеждаше така: един човек се качва върху каузата им, яхва я и я използва, за да си построи паралелна държава. А те – остават някъде далеч от истинската, обещана политика.

И нека си кажем истината – Пеевски е удобен за критика от мнозина, които дълги години са използвали партията и съдбата на хората като стълбичка за своите цели. Но никой политически анализатор не може да отрече, че той направи това, което никой в ДПС не смееше да направи дълги години – свали партията обратно при хората. Прекъсна кукления театър с „почетни“ фигури. Постави лице върху истинското лидерство. Взе трудната роля да вкара партията в реални политически процеси и да изчисти образа ѝ. Не експлоатира темата за миналото. Не държи етноса като заложник на историята. Не живее в сянката на мита, а създава ново бъдеще.

И ако говорим за близост, разбиране и участие в реалната динамика на обществото, трябва да е ясно, че Доган се е отдалечил на светлинни години. А Пеевски продължава да се движи към центъра. И ще бъде там, защото зад него стоят онези хора, които се събудиха от дълбокия сън и избраха да бъдат глас на затритото и потиснатото досега.

Поуки и изводи няма. Има реалност. И тя е: политиката в България не е битка между добрите и лошите, а между претенциите и обещанията и реалните действия. А в момента в ДПС и държавата истинските действия идват от Пеевски.