„Какво друго да правим в малкия град…“: Руда и ранна пенсия или…

Михаела Илиева/24smolian.com/Общество

Мадан - градът на рудата, но и на труда, дисциплината и опита на миньорите, които всеки ден слизат стъпка по стъпка в подземните галерии. Там, под земята, никога няма да чуете да се говори за магия, а винаги за конкретен процес с нечувани досега термини - пробиви, взривявания, колички, конвейери, лаборатории и концентрат.

Мадан също е и градът на транспорта, но не заради новите и модерни автомобили, които задръстват улиците, а заради тунелите и конвейерите, които пренасят суровината до фабриката, която превръща скалата в концентрат с високо съдържание на олово и цинк.

Мадан е и градът на хората - миньорите, инженерите, лаборантите и техниците, които стоят зад цялата индустрия, съществуваща вече толкова много години, и пазеща малките градове и села да не замрат напълно. Всеки от тях е част от сложна верига, която започва под земята и завършва на международния пазар.

В Мадан рудата се добива в няколко основни рудника: „Петровица“, „Крушев дол“ и „Върба-Батанци“. Процесът започва с геоложки проучвания, сондажи и анализи, за да се определят зоните с най-висока концентрация на метал.

След това започват пробивите и контролираните взривявания. Всеки взрив е планиран с точни изчисления, за да се извлече максимално количество руда при минимален риск за хората и околната среда.

„Работим на смени по 10 - 12 часа. Подземните условия са трудни - влажно е, трудно се вижда, трябва да си добре обучен и внимателен, постоянно да си нащрек, да следиш газовете и вентилацията. Трябва да си много дисциплиниран и да изоставиш света навън, да живееш само там, на мига. Не знаеш дали ще се прибереш“, казва миньор от 20 години.

Денят на миньорите започва с проверка на безопасността и оборудването - каски, лампи, самоспасители и комуникационни устройства. „Подготовката и уменията могат на 50 процента да те спасят от тежък инцидент“, казват те.

След добива рудата се транспортира по тунели и конвейери към определената фабрика. Конвейерите трябва да са механично точни, като движението се контролира постоянно - тегло, влажност, качество.

Фабриката пък е мястото, където суровата руда се превръща в концентрат. Процесът включва няколко етапа: трошене и смилане - рудата се раздробява на по-малки парчета и на фин прах. Флотацията пък е химически процес, чрез който металите се отделят от скалната маса. След сушенето и пакетирането пък концентратът е готов за индустриална употреба и износ.

След обогатяването остава хвостът - остатъчната скална маса. Той се складира в охранявани хвостохранилища, където се следи нивото на подземните води, стабилността на дигите и качеството на околната среда.

„Задължително има постоянно наблюдение и контрол, всяко малко изменение на показателите може да доведе до проблем за здравето на хората“, споделят още миньорите.

Истината обаче е, че колкото и тази индустрия да се развива и модернизира, в центъра винаги ще бъдат хората - миньорите, инженерите, лаборантите и техниците, които са ключови за целия процес. Миньорите познават скалата и пластовете, инженерите контролират технологиите, а лаборантите следят качеството на всяка партида концентрат.

„Ще си кажете - защо го правят, защо се излагат? Какво друго да правим? В малкия град и село трудно се намира работа за тези пари, а и се пенсионираме по-рано. От години е така. И строителство можем, но трудно ще издържаме семейства тогава“, казват пред 24smolian.com те.

Резултатът от този ежедневен къртовски труд е, че концентратът от олово и цинк се изнася за заводи в Европа и Азия. Приходите се връщат в общините за заплати, училища, инфраструктура и социални проекти.

Когато цената на металите се повиши, животът в Мадан и Рудозем се усеща по-добре - повече работа, повече инвестиции. Когато падне, общините усещат спад в приходите и икономическата активност.

Накратко - пътят на рудата е дълъг. Минава през магистрали, висококачествени пътища, дълги маршрути, но и прави кратки спирки през живота на всеки човек от Мадан и околностите, за да напомни, че и ние даваме нещо на света…

Снимка - Интернет