Размисли: Край Титикака и край язовира в Родопите

24smolian.com/Общество

Хората са с шарени дрехи. Живеят в комуни по 6 семейства. Всичко се приготвя от тръстика. Къщи, лодки, сърцевината пък става за ядене. Посрещат туристите и ги возят с канутата си. Отглеждат птици, черни прасенца обикалят край къщите. Ловят риба.

На върха на света. Край езерото Титикака, намиращо се на 3880 метра надморска височина.

Гледам тази чистота и спокойствие и мислите ме водят към нашата си планина.

Край язовирите ни селата са обезлюдени. Пълнят се с народ поляните по събори и мевлиди, молебени за здраве и берекет. Младите идват отдалеч, облечени в скъпи маркови дрехи, каращи лъскави автомобили. Когато си тръгнат, всичко е като в 19 век. Старците са на нивите с мотички, оре се на някои места с впрегнат добитък.

Търся приликите, сходствата между тези два различни наглед светове.

На други места, красиви кътчета са превзети от огромни палати. Видяхме какво се случи с незаконните постройки в коритото на реката, т.нар. вилно селище „Елените“. Гледам и тези колиби от тръстика на перуанците край Титикака. И си давам сметка защо там е пълно с туристи, а при нас опасно. Питам се и защо всички бягат от селата в Родопите.

Споделено от читател на 24rodopi.com, изпратил ни снимки от екскурзия в Перу.