Денят, в който тишината пред Апостола казва всичко

Алиджан Исмаил/24smolian.com/Коментари/Общество

Днес България замлъква.

19 февруари не е просто дата в календара или поредният повод да поднесем венец и да направим снимка пред паметника. Това е денят, в който се изправяме очи в очи с най-чистото огледало на нашата история – Васил Левски.

Вече 153 години се питаме дали сме достойни за неговото"Народе????". 

Питаме се дали идеите му за чиста и свята република са останали само в книгите, или все още горят в сърцата ни.

Днес, когато България и Родопите отбелязват годишнината от неговата гибел, цветята пред паметниците му са най-малкото, което можем да дадем.

Голямото предизвикателство е в останалите 364 дни от годината.

Левски не е просто портрет в кабинета на някой чиновник. Той е стандарт за честност, за саможертва и за обич към отечеството, която не търси лична изгода. В свят, пълен с разделение, неговият завет ни напомня, че свободата не е даденост, а отговорност. Тя се пази с дела, а не само с думи.

Васил Левски не е само в миналото ни

Той трябва да бъде в бъдещето ни – във всеки избор, който правим като общество и като хора.

Днес е ден за смирение.

Ден, в който трябва да спрем за минута, да погледнем към небето и да си обещаем, че неговата саможертва не е била напразна.

Поклон пред Апостола на свободата!