Смело към 1984: Танц на Сорос, по ноти на Оруел, а Надежда-та се върти на пилон

Самуил Крумов/24smolian.com/Коментари

Пълзящата диктатура на служебното правителство на Сорос. Нахендрено ни от Йотова, с благословията на Радев преди да се устреми към главната власт.

Скелети, извадени от гардеробите, с цел да дадат началото. Като Надежда-та на Костов, която гордо обяви механизъм в МВнР за противодействие на дезинформацията и борба с хибридните заплахи във връзка с предстоящите предсрочни парламентарни избори. 

Разбирайте – масова цензура. Всеки, който не с тях, ще бъде обявен за враг. За целта днес Надежда-та и Гюро-то поканили в механизма и Христо Грозев. На когото от всички храсти му се привиждат руснаци, които преследват я него, я целия свят.

Човекът, по чиито доноси млади българи бяха окошарени на Острова, защото били руски шпиони. Човекът, за когото се смята, че е агент на британските служби.

Тази умопомрачителна персона ще даде своя опит в подготвяната брутална цензура. Някаква Полиция на мисълта (по Оруел), ръководена от Министерство на истината (пак по него). С една цел – партийното служебно правителство да осигури, ако не служебна, то поне максимална победа на своите. Кои са те, знаете.

Случващото се отваря цели глави от „1984“ на Джордж Оруел.

Само един цитат:

„Партията се стреми към власт изцяло заради себе си. Благополучието на другите не ни вълнува-вълнува ни единствено властта. Не богатството, разкошът, дълголетието или щастието-само властта, чистата власт…

Ние знаем, че никой никога не завзема властта с намерението да я преотстъпва. Властта не е средство – тя е цел. Диктатура не се установява за защита на революцията – революцията се прави, за да се установи диктатура.

Цел на гоненията са самите гонения. Цел на изтезанията са самите изтезания. Цел на властта е самата власт…

Старите цивилизации са твърдели, че се основават върху обич или справедливост. Нашата се основава на омразата. В нашия свят няма да има други чувства освен страх, гняв, тържество и самоунижение. Всичко друго ние ще го унищожим-всичко.

Ние вече разрушаваме мисловните навици… Разкъсваме връзките между дете и родител, между човек и човек, между мъжа и жената. Никой вече не смее да се  доверява на съпруга, дете или приятел“.

Не усещате ли, дори подсъзнателно, какво се случва? Някакви инстинкти за самосъхранение?

Последният напън за запазване на глобалистката доктрина на местна почва. Диктатурата на троцкистките неолиберали.

Последният танц на Сорос по ноти на Оруел. В него Надежда-та се върти на пилон.