Европа се роди в насилие - онзи 9 май я спаси, днес се забравя, а утре…

Жельо Михов/24smolian.com/Коментари/Общество

Как ли са се чувствали онези окаяници в концлагера „Аушвиц“, виждайки войник с чужда униформа, различна от тази на зверовете от СС? Който им казва да излязат, защото са свободни.

Зърнали са съветски солдат.

Но това към днешна дата няма особено значение.

Под златния часовник в една от залите на френското външно министерство на улица „Ке Д`Орсе” Роберт Шуман прочита написана от него декларация. С нея се поставя началото на единението на Стария континент. Сложени са основите на Европейския съюз.

1950-та година. Датата е 9 май, обявена за Ден на Европа. Започва избуяването на една мечта-обединение между държавите в континент, опустошен от най-кървавата война в историята на човечеството…

Всичко започва с договора за „въглища и стомана“.

Днес въглищата са забранени.

Децата рисуват картини с възхитени погледи за Деня на Европа. Една Европа, която забрави ценностите и въведи нови.

ЛГБТ, зелена сделка, пандемия, ваксини, ултиматуми „С нас или срещу нас“. Деиндустриализация. Връщане в мрачните векове.

„Детството на Западна Европа е там, в тези времена, не в античността“, казва Умберто Еко.

С разпада на феодализма започва първообразът на капитализма. Там се ражда Западна Европа. В тези  чудовищни времена на насилие абсолютното зло е естетика. Може да се почувства дори от страховитите демонични фигури по готическите сгради. Тези шедьоври на… злото като великолепие.

Днес, капитализмът загива. Той е умишлено сриван, защото е изчерпан. В новия „кастов мравуняк“ целите ще бъдат същите, но методите различни. Върви се към посткапиталистическа епоха, в която Европа да поведе „хорото“. Чрез тотално сриване на индустриалния свят. Връщане към пещерите и свещите?! Защо не, доктрината е ясна, Клаус Шваб и останалата свръхбогата компания от Давос са завъртели колелото. Планът върви. А, той се движи паралелно с идеята за масово оглупяване и заличаване дори на родовата памет. Какво остава за исторически истини?

Забележете какво се прави в едно българско училище. Само пример. Това се върши във всяко едно школо в страната.

Цитат: „Датата 9 май носи силно символично значение с отбелязването на Деня на Европа – ден на единството, мира и сътрудничеството между народите, но също и Денят на победата – ден на паметта на всички, дали живота си по време на Втората световна война“.

Наглед, бива. Но Денят на победата е просто една вметка. И нищо повече. Победа над кого; война между кои и поради какви причини; кой започва, какво се случва, кой побеждава?!

Въпроси, които не получават отговор. Това е нежелана тема. Паметта трябва да бъде заличена. В името на…

Ако сте чели внимателно по-горе, ще разберете в чие.

Много е трудно да се изрече.

Съветският съюз победи нацистка Германия и постави край на Третия райх. Край и на концлагерите. Съюзниците помагаха. Но десантът в Нормандия е чак на 6 юни 1944 година.

Знаете кога приключва войната на континента. На онзи 9 май. За да има все още Европа.

Но какво ще има в бъдеще?!