ОбЗор на седмицата: Яка манджа, ама… Арико авек сосис си е все боб с наденица

24smolian.com/Общество

Какъв май, а? Ту лято, ту сняг, ту разбити пътища, ту… ново правителство.

Изборите минаха, „ваканцията“ свърши.

Сега очаквате некое страшно парче?! Не от мен, от парламента. Щ`от и от Хазарта никой не чака. Пък как липсва този човек! Но стана брюкселски либерал. И си плува свободно като из каца за кисело зеле на края на зимата. Пак брюкселско.

Честито ви ново правителство. Месианско, by баш спасителя. Очаквахте нещо, некво страшно… Получихте си сипано доволно с черпака от старите служебни кабинети. И един Слави от „завод Мраз“, който ще определя кои журналисти да задават въпроси. Щото ред трябвало да има. Тъй де, няма да има „булю-булю“ по мисирски, както бе в орбитата около телосложението на Борисов. Слави от завода рече и точка. На няколко дни депутатин и започна да слага ред в хаоса.

За който не е видял– Слави, дето от години обикаля ефира и все казваше „ей с`я слиза Радев и ги помита“. Днес вече тарторски разпорежда как ще се задават въпроси. Тоест, от тези, които той посочи. Гиди малък диктатор!

Ред в хаоса! Ба, това последното не бе ли слоган от една кампания на Бойката? Май да.

Нейсе!

Всяко ново е добре забравено старо. При нас си е повторението е майка на знанието.

Пък може и да се научим някой ден. Ако не е станало твърде късно.

Що народ си сбъдна детските мечти, ей! Колко хора вече се виждат като 3-метрови исполини. Че и огледалото не ги хваща.

А, тепърва започва сложното.

Ма, на кого му пука. „Мамоу, дават мъ по тиливизията!“.

Цивилизационният ни избор се е бъгнал отдавна. Личният ни още по-рано, ама дефектите в картината едва сега се усещат. За някои, други продължават да зяпат влюбено, дорде не изпитат прастарата болка нейде изотзад.

Бе, глейте риалититата. Същият цирк, но поне с усмивки по лицата. Една Нора хванала черпака и тъй мига, че пука екраните. Иначе, баси джуките.

Силикон и екстейншъни, бре! Това продава. В политиката е същото. Що метреси минаха през управлението. Що тъпотии сътвориха. Бъгната работа.

Калинки, малинки, метреси, пажове, придворни шутове.

Сякаш един черпак ги бърка. Едни съставки, една и съща манджа, но в менюто все различно пише, че и цената винаги друга.

Арико авек сосис дю Тулуз звучи яко. Ама на български пак си е боб с наденица. Въпреки, че не е от Тулуза.