Политика между страха и самохвалството – нов епизод на стария сблъсък

Ерхан Алемдар/24smolian.com/Коментари/Политика

Българската политика отдавна не е спор за идеи. Тя е сцена, на която се редуват роли - спасители, жертви, строители и врагове.

Последното изказване на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов пред партийния актив във Велинград показа именно това: политика, превърната в лична драма.

 

Червеният килим и вечната заслуга

 

„Поздравления за Дара! Ако не бях построил залите, къде щяхте да опъвате червен килим?“ - реплика, която звучи едновременно като шега и като политическо кредо.

В нея прозира добре познатият модел: държавата като личен проект, инфраструктурата като лична заслуга, успехът на всеки - като производна на един човек.

Публичната инвестиция се превръща в политическа биография.

Певицата Дара се оказа просто декор в по-голям спектакъл - спектакъл на вечната благодарност, която обществото трябва да изпитва.

 

Политикът като мишена

 

По-сериозният тон дойде с твърденията за заплахи: „Сам си карам Шкодата…, направиха ме мишена…, проучват откъде минавам.“

Тук политиката окончателно напуска терена на управлението и влиза в жанра на политическия трилър. Лидерът вече не е просто опозиционер или бивш премиер - той е представен като преследвана фигура, почти герой в собствен филм за оцеляване.

Страхът става политическо послание.

А внушението е ясно: ако аз съм под заплаха, значи държавата също е.

 

Смяната на образа: от „силния човек“ към пилота

 

Контрастът с президента Румен Радев остава неизбежен.

След години, в които българската политика се идентифицираше със силов стил и улична реторика, на сцената се появи военен пилот - човек от институцията, а не от задкулисието.

Човек, който говори езици, а не диалекти на властта.

Първото му посещение като държавен глава бе в Германия - същата Германия, с която Борисов години наред демонстрираше близост чрез отношенията си с канцлера Ангела Меркел. Но символиката се промени: от снимки за легитимация към дипломатическо присъствие.

 

Българската политика - между митологията и умората

 

Истинският въпрос вече не е кой е прав. Въпросът е защо българската политика продължава да се върти около личности, а не около правила?

Един лидер говори за построени зали и заплахи срещу живота си. Друг олицетворява институционален стил и военна дисциплина.

А обществото остава между две епохи - тази на силния човек и тази на държавния образ.

И може би най-големият проблем не е кой говори по-силно, а че България все още слуша политиката като сериал, а не като управление.

Снимка: БГНЕС