Мъглата се трупа в трупове… Траур за държавността

Самуил Крумов/24smolian.com/Коментари/Общество

Предстои поредният национален траур.

В края на всяка година се случва някоя трагедия.

При нас всяка капка дъжд и всяка снежинка водят до бедствие. Мъглата се трупа в трупове.

Траур за държава в немощ.

Брифинги край телата на загинали. Рецитации и прехвърляне на отговорност. Предишните, пък по-предишните. Спрете с тази глупост! Времето е тук, сега, властта е в ръцете ви. През главите им обаче минават мисли: „Това дали ще ми струва поста? Ще паднем ли?“.

Когато бърнамският лес проходи.

При нас той тича, дори камъните крещят. Всяка срутила се скала по пътищата, всеки скъсан язовир, всяко свлачище, погълнало съдби. Няма други, предишни, няма!

Има тук и сега!

Мъглата не е българско явление с единствени проявления край Ямбол.

Но оправданията са типичното явление.

Защото полетите към Дубай са тема за кафенета, не за превенция и защита на гражданите. Защото, когато летиш със 130 километра право към мъглата и няма сигнализация, това е полет към безхаберието и хаоса от празни мисли в глави, ръководещи тела без души.

Траурът е за държавността. Тя отсъства. В болнични.

Остава само мъката.

И едни 40 млн. евро за километър магистрала…