Протестите. Всякакви типажи. И те искат, искат нещо, което го няма.
Пак някакъв студент „кино“, „режисура“ и etc. Протестирал, защото утре щял да
прави нещо, пък някой щял да му казва.
Бе, момче, винаги някой ще ти казва, освен, ако не си
собственик на огромна филмова компания. Но и тогава не е сигурно.
„Аз съм майка!“, репчи се жена. И иска промяна, нещо друго,
за децата. Промяна във визията си е направила, но за останалото не знае.
Друг качил детето си на рамене и иска нещо друго. Да се
промени…
25-годишен пък изрича, че е на протести от 2013-та. Значи е
бил на 12 години. Пропуснал е нещо 6-и клас, пък може и други.
Добре, следният сценарий. Пада правителството, отиваме на
избори. Служебен кабинет посреща изпитанието Еврозона. Месеци минават, даваме
стотици милиони за нови избори.
И какъв ще е резултатът?!
Пак от същото, но с тази разлика, че някои партии няма да
влязат в парламента, други ще вдигнат резултат.
Киро, Асен и Ивчо, в тях ли е надеждата?! Та те имаха своя
шанс и го използваха да предозират с мазните кайвета. Румен Радев?! Де го? Де
му е партията? Потрива ръце в президенството и гледа сеира ви. Хаос му е нужен,
че да забравят хората, че всеки ден от джобовете им хвърчат по над милион лева
за неговия „Боташ“.
Кой и какво очаквате?
Искам, но го няма в магазина.
Все едно да влезете в склад за фураж за животни и потърсите
прекрасно изпечена питка с късмети. И все хубави късмети.
Тази година дядо ви Коледа, от рекламата за една американска
напитка, едва ли ще мине през България.
Тук нещата са „Искам, ама няма в наличност“.
И, може би, когато всичко рухне и когато разберат, че айфончето е било излишен лукс, разберат къде се*ат гладните, ще разберат как са били използвани, за да срутят собствената си държава или това, което е останало от нея.
Много точно.
