Столичният гъмжилник. 2 милиона или 3, различни данни. Едни мравуняк, в който кореняците са скромно малцинство. И те опират до баща, роден в София, ама дядото дошъл малко преди 9-и.
Всеки търси своята перспектива. Има мръсен въздух за всеки,
както се казва.
Един такъв бачкатор върти волана за „Глово“ и му се скъсва
задника. Задръствания, няма места, мрънкащи новостоличани за закъсняли манджи и
други потребности.
Паркира за няколко минути и чака клиентът да се накипри и си
вземе поръчката.
И в този момент пристига Той! Политикът от толбухинското
село Крушари. Иво Мирчев се прибира, но нямало как мине към улицата, на която
живее. Жълтопаветният принц си припомня мигновено бабаитлъка с елементи на гъ*опоказване на Росенец и решава
отново да влезе в роля. Слиза и започва да се ежи. Защото това е Той – водачът на
джензитата, принцът от Крушари, в което баща му е бил местното БКП величие, а
синът покорил столицата. Слиза и се дърви, но…
Първо рече, че е бил ошамарен от работника с неправилното
паркиране. После не било така. Лъже си човекът, както му дойде. Мирчев звъни на
112 и веднага се реагира. За нещо, което е ежеминутие в претъпканата София. За
принца от Крушари това не е достатъчно – той слиза и препречва пътя на
автомобила. Неистово жадува да се качи на капака. В главата му сигурно се
въртят бляскавите подвизи от театрото на Росенец и отново да блесне.
Бачкаторът е задържан, прокуратурата дори му налага 72 часа.
Мирчев сменя плочата и призовава да не бъде тъй строго „мачкан“
този окаян доставчик на манджи и разни други неща.
Но иначе бе готов с голи гърди да се хвърли на капака му. Върти
телефони, а се подочу, че и лично на главния секретар на МВР звънял. Защото –
за минутки онзи оръфляк му спрял на мястото.
Мирчев обвинява и прокуратурата. Как още не е намесил
Пеевски, е чудна работа.
Мирчев, който ако бе водач на листа в родния край, няма да
получи и 200 гласа. Но жълтопаветието в София го праща при всеки вот на
хранилка. И скъпоплатен бабаитлък.
Само че този път опонентите не са му в парламента. Ивчо от
Крушари, Принцът на паветата, се сблъска челно с работягата, който понася
цялата действителност от циркаджилъците на подобни политически нефелници върху
плещите си. Мирчев няма как да го знае. Неговият възход започва от Толбухинско
/умишлено със соц името на днешен Добрич/, като дете на БКП величие. Продължава
с гъ*опоказването на
Росенец, за да достигне нови висоти.
Мирчев е нищо повече от една жълтопаветна ерзац буржоазия.
На Оземпик.
