В България всяка година статистиката упорито ни напомня за около четири хиляди души, които умират вследствие на заболявания, причинени от тютюнопушенето, и за още хиляди, погълнати от последствията на пасивния дим.
Тези цифри
ги знаем наизуст - те се появяват в доклади, в кампании, във всеки здравен
разговор. Свикнали сме да ги приемаме като неизбежна част от живота, като
тъжен, но предвидим фон на националното ни битие. Цифри, от които би трябвало
да ни заболи, но които сякаш вече не усещаме.
Но има една
друга смъртност, за която статистика няма - не защото е маловажна, а защото е
толкова всеобхватна, че трудно се побира в таблица. Това е смъртността,
причинена от неграмотността. За нея няма диаграми, няма предупредителни
етикети. Тя не поразява дробовете, а способността да мислим, не разяжда
тъканите, а съзнанието, не изгаря телата, а едва блещукащата светлинка на
бъдещето. И въпреки че тя не може да се намери в статистическите годишници,
може би тя е най-разрушителната от всички.
Имаше едно
време, не толкова отдавна, в което неграмотността беше почти екзотично явление
- срещаха се по някоя объркана дума в меню на крайпътна закусвалня, някоя
грешка в ръчно написана бележка, някое объркано „и“ вместо „й“, което можеше да
бъде подминато с усмивка или снизходително разбиране. Тогава грешките бяха
неволност. Днес неграмотността вече е твърде самоуверена и позираща. Появява се
навсякъде.
Това явно е
резултат от отсъствието в часовете по български език и литература. И ако допреди
години, подобни грешки показваха лична слабост, то сега са си цял обществен
дефект и недъг на системата.
Достатъчно
е човек да види какво се случи вчера в Народното събрание. Няма значение коя е
партията или кой е авторът на плаката с уж печатната грешка, важното е друго:
правописните грешки са се превърнали в символ на инфантилното отношение към
българския език, което е започнало да се приема като „естествено“, „народно“,
„свойско“. А истината е толкова проста: не се изисква от никого да знае всички
граматически правила. Не очакваме всеки да бъде филолог. Но поне да пише
правилно. Поне да уважава езика, който използва, за да предаде идеята си, за да
изгради доверие, за да иска подкрепа. Най-простата форма на култура е
граматическата. И най-бързият сигнал за липсата на култура е неграмотността.
Проблемът
не е в това, че някой е пропуснал запетая. Проблемът е, че пропускът на
запетаята често върви ръка за ръка с пропуск в логиката. Проблемът е, че
неуважението към езика обикновено предвещава неуважение и към съдържанието. Че
човек, който не може да подреди изречение, трудно подрежда идея. А човек, който
не умее да разчете собствения си текст, още по-трудно разчита сложността на
обществото, което се опитва да управлява. Езикът е първото огледало на
мисленето. Ако обаче това огледало е замъглено, то няма как отражението да бъде
ясно.
Да, пушенето убива. Това е неуспорим факт. Но неграмотността убива двойно повече. Пушенето отнема години от живота. Неграмотността отнема смисъла на тези години. Тя отнема умението да разбираме текста, да различаваме истината от манипулацията, да анализираме договори, да преценяме закони, да оценяваме обещания. Лесно е да манипулираш човек, който не разбира собствените си думи. Лесно е да управляваш общество, което не владее езика, с който се управлява.
И именно затова неграмотността е по-опасна от всяка регистрирана смъртност. Защото тя подкопава корена, който държи държавата жива - способността й да общува със себе си. Когато думите се разпаднат, след тях се разпада мисълта. А след мисълта - изборът. А след избора - свободата. Една нация не умира, когато хората й намалеят. Тя умира, когато думите й престанат да значат нещо. И когато обществото спре да настоява тези думи да бъдат правилни, смислени и уважавани.
Така че, да
- никой не ви кара да знаете кога е станало нещо в историята, нито да
рецитирате правилници. Но поне уважавайте езика си. Не го затривайте. Той е
последното нещо, което държи обществото цяло.
И ако след
всичко това някой реши да обобщи по нашенски, че може би решението е всички да
пропушим, та така най-сетне да намалим броя на неграмотните, ще му задам само
един въпрос: имаш ли запалка и някой къс лев, че цигарите станаха неприлично
скъпи, а ние очевидно ще се наложи да пушим много, много дълго, докато се
оправи онова, което отдавна тлее и все не изгаря докрай.
