Работещи бедняци произвеждат „отличници” за чужда употреба

В челото по донорство

Добро образование, здравеопазване и околна среда. Това сочи анализът за регионалното развитие на област Смолян за 2016 година, направен от Института за пазарна икономика. Регионът е на 15 място в страната по Брутен вътрешен продукт на глава от населението. В Смолянско са едни от най-умните деца в страната според резултатите от матурите, като пред Варна и Пловдив. Въпреки това, отличниците ни са за „износ”, като областта е на челни позици по „донорство” на работна ръка за други градове или държави.

Младите хора са напредничави и си знаят цената. Те непрестанно търсят по-добри варианти за себе си и реализацията си. Не ги удовлетворят ниски заплати и неясни картелни споразумения при работа в частни фирми. Готови са и да рискуват да оставят близките си, родината си и въпреки трудностите да заминат в чужбина, където ще бъдат оценени. Други отиват в по-големите български градове, където заплатите са в пъти по-високи от Смолян например, където специалисти с 25 години стаж и висше образование взимат по 550 лв.

„Специалист съм по информационни технологии и ми предлагат да започна работа в държавна структура за 550 лв. заплата. Абсурд, в София ще взимам около 2 бона, защото знам, че съм добър. Махам се от Смолян!”, категоричен е 28-годишният Станислав.

Истината е тази, децата учат и постигат добри резултати, защото мечтата им е да заминат да учат в чужбина. „От три години уча в университет в Лондон. Бях приета медицина в София. Изкарах една година и се отказах. Преподавателите ни упражняваха невероятен рекет да им купуваме учебниците и в прав текст ни казваха, че няма да вземем изпитите си ако не ги закупим. Един учебник вървеше от 20 до 30 лв.”, споделя Деница от Смолян, която е пристигнала в родния си град за предстоящите Великденски празници. „Унизително е, споделя момичето. В чужбина никой не ме познава, но получавам стипендия за отличен успех и имам възможност да работя почасова работа. Никой не ме принуждава да купувам учебници. Може би няма да се върна в България, а да не говорим в Смолян”, разсъждава за бъдещето си 23 –годишното момиче.

Приятелят й Денислав, с който са заедно в Лондон, също е студент и разказва как само по изпратено СV е бил одобрен за работа в банка. „Не мога още да повярвам. Гледам позициите за обявени работни места и отговарям на критериите, но нали съм с българско мислене си казах, че никой не ме познава, българин съм и едва ли имам шанс. Все пак пробвах, след ден ми върнаха отговор да се явя на интервю и бях одобрен”, разказва Денислав. „Ако си кадърен и способен и не те мързи да работиш имаш шанс, не е като в България - връзки, даване на подкупи, партийни назначения и други незаконни хватки, за да започнеш работа”, посочва още родопчанинът. „Знаете ли, не искам да се мъча като родителите ми, завърша ли отивам в Германия да уча. Майка ми и баща ми са висшисти , заплатите са им мръднали с около 50-60 лв. за пет години и едва смогват. Преди 15 години поддържахме среден стандарт на живот, а сега ставаме по-зле. Много уча с единствената цел да се махна от тази държава, която унижава образованите хора, не ги цени и в която дори не можеш да се храниш нормално”, споделя разочарованията си 19-годишната Нели.       

„Задълбочават се разликите в развитието вътре в страната”,

сочи и анализът на ИПИ. Единствено София (столица) има цялостно благоприятен социално-икономически профил, като за поредна година се обособява в самостоятелен клъстер, т.е. няма друга област в страната, която да наподобява нейното състояние и развитие. В същото време, обхватът на профилите, характеризиращи се с лошо социално-икономическо състояние, остава по-широк, отколкото на тези с относително добро състояние. Тези наблюдения подкрепят извода, че регионалната политика в България не дава резултати. Вменените със стратегии и закони цели не се постигат, дори напротив – различията се задълбочават, проблемите също. Анализът повдига и въпроса дали разчитането само и единствено на „усвояването“ на средства от ЕС е начин за постигане на устойчиво, стратегическо развитие. Все повече се налага заключението, че „усвояването“ на средствата от ЕС се превръща в цел на политиката, вместо в средство за прилагането й.

Разликите в развитието са особено отчетливи на пазара на труда. „Безработицата намаля във всички области без изключение през 2015 г., но в няколко области това се дължеше на все по-ниска икономическа активност, а не на нови работни места. В тези области част от безработните спират да търсят активно работа и напускат работната сила”, отбелязват от Института за пазарна икономика.

В същото време в редица области проблемът с недостига на работна ръка става все по-остър. Липсата на подходящи кадри както със средно специално, така и с висше образование в редица направления ограничава потенциала на областните икономики за растеж.

Гладът за специалисти

Работодателите алармират постоянно, че в Смолян има глад на специалисти от сферата на машиностроенето. Липсват специализирани кадри, които да работят и в малкото предприятия тук. Например чешката „Костал”  обявява периодично, че търси  специалисти с техническо образование, но няма такива кадри. Други работодатели осигуряват транспорт на работниците си, които  ежедневно пътуват от други градове и села на областта, за да  работят при тях. В същото време работодателите дават по 300-400 лв. заплати. Все по-малко висшисти се наблюдават и сред търсещите работа, което означава че тези хора работят или са напуснали града. Но има и друга тенденция- висшистки да се насочват към професиите козметик, фризьор, маникюрист. Причината отново е в по-добрата финансова среда.

Негативните демографски тенденции в цялата страна също продължават да оказват натиск върху пазара на труда. Дори и столицата не е пощадена от тях, като естественият прираст в нея е най-нисък от 2007 година насам. Вече има четири области, в които лицата на възраст над 65 години са два пъти повече от децата (0-14 години) – Видин, Габрово, Кюстендил и Перник. Само шест области пък продължават да привличат заселващи се от други области - София (област), София (столица), Бургас, Хасково, Варна и Пловдив. В същото време, сред най-големите „донори” на работна ръка са областите Смолян, Разград, Видин и Враца, което води до бързото им обезлюдяване и до все по-негативни перспективи пред тяхното развитие, анализират от Института за пазарна икономика.

5 419 лева годишно за родопчанин, 20 от всеки 100 живеят с лишения

5 419 лева достига средният годишен доход на лице от домакинството в област Смолян през 2015 г., като за страната той е в размер на 4 953 лв. Средната годишна работна заплата обаче е по-ниска от средната за страната. Основната причина за по-високите показатели е сравнително високата заетост в региона, посочват от Института за пазарна икономика на база анализа за показателите на развитие.

Въпреки, че относителният дял на лицата, живеещи под националната линия на бедност, е по-висок от средните за страната 21,8%, делът на лицата, живеещи с материални лишения, е сравнително нисък – 20,6% за областта при 33,1% на национално ниво, посочват от ИПИ.

Брутният вътрешен продукт на човек от населението в област Смолян достига 7 554 лева при средно ниво за страната от 11 574 лева.

„Тези, дето правят въпросните статистики, че над 5000 лв. се пада доход на родопчанин за година не са били изобщо тук. Да дойдат да видят тези убийствено празни улици в Смолян особено след 19 часа, които направо ме плашат и ми става тъжно. Имам чувството, че всеки ден оттук се изнасят много хора. А е толкова хубав градът ни”. Тази тъжна равносметка прави 60-годишна жена, но подобни реплики ще чуете почти от всеки живеещ в Смолян. Областният град е заприличал на голямо село, особено вечер. Тъжна гледка е, че магазинчета ежедневно  хлопват кепенците и пред празните помещения виси надпис „Дава се под наем”. Няма и мераклии, които да ги наемат. Търговец посочва, че най-много му се купуват куфарчетата на колелца. Особено сега, когато гурбетчиите тръгват на сезонна работа.

Николай Михайлов,

24smolian.com

На снимките:

Едва 47 младежи заместват 100 бъдещи пенсионери;

Центърът на Смолян след 19 часа