Малкият кмет: Ние сме диреци, в които всеки си чеше гърба! „Проблеми много, парите малко” умножено по 521 в селата

Личи, че е измито. Но не толкова. На третата плочка на пода в хоремага лявата маратонка залепна. Наоколо има малки парченца стъкла. По зеления им цвят установяваме, че са от бира. Това се потвърждава и от продавачката. Питаме как да я наричаме-сервитьорка или барманка. Тя не отговаря. Само вдига рамене. Не знаела как се нарича персоналът в хоремаг. Искаме цигари. Няма. Шефката не зареждала-трябвало лиценз. Няколко бири обаче се намират.

-Кой е началникът?-питаме.

- Кметът!- е отговорът.

-Защо не бачка тук?

-Защото заведението е на друго име, за да не попадне в конфликт на интереси!

-А такива има ли?

-Не знам, аз само отварям бирите.

Селото е осеяно с дупки, но пред кръчмата асфалтът е нов. Срещу нея има храм, също нов. Само баня липсва и трите постамента щяха да са налице-душевност, душа и пречистване. Но пък бира бол, също и кмет.

521 селски кмета „гълтат” 15 млн. лева за мандат!

Над 15 милиона лева струва издръжката на селските кметове в Родопите за един мандат. Това са разходите само за заплати на управниците в малките населени места. Малко над 600 лева е средното възнаграждение на месец на най-важните чиновници в селата. 521 са кметовете и кметските наместници в 17-те общини в областите Кърджали и Смолян. Между 500 и 1000 лева са заплатите на местните първи в зависимост от броя на жителите на съответното населено място, което управляват. Работата им не е в кабинети, а буквално на дворовете на съселяните им. Кметският пост изисква цялата им ангажираност, а някои дори напускат преждевременно, за да се отдадат на по-доходоносно поприще.

Най-пресните случаи са два. Родопски управници зарязаха мандата по средата и се насочиха към друга работна дейност. Кметът на рудоземското село Корита Анит Божанов предпочете да стане от началническия  стол и да започне работа в строителния бранш. Като кмет той получавал възнаграждение в порядъка на около 600 лв., а като строителен техник, какъвто е по професия, взема около три пъти повече. „Ниските заплати на кметовете в селата се оказват съществен проблем. Такъв е случаят и с кмета на Корита. Той подаде оставка и започна работа като строителен техник, за три пъти повече пари“, коментира кметът на община Рудозем Румен Пехливанов.

Това е поредният кмет на село в Смолянско, който заради ниските заплати напуска поста си. Само преди дни това направи и кметът на девинското село Беден, който предпочете да замине на гурбет във Франция. Селото пък чака насрочване на частнични избори за нов управник. Преди време друг кмет заряза поста, за да стане миньор и вдигне „летвата” за пенсия.

Между 660 и 830 лева вече получават селските кметове в община Кърджали. Предложението за увеличаване на заплатите на местните управници бе гласувано в Общинския съвет. В общината са обособени 94 кметства, чиито кметове бяха избрани на последните местни избори през 2015 г. Заплатите на кметовете на населени места не бяха актуализирани от началото на 2012 г. Най-високи заплати вече получават управниците на „бюджетните кметства” и тези с население над 1000 души.

Дори над 1000 лева на месец пък получават кметовете на най-многолюдните смолянски села.

Да омъжиш 300 жени и след това да ги пазиш от пияните им мъже

-С няколко думи ми кажи какво представлява селският кмет?

-Ами, това е…, това е един дирек в центъра на селото, в който всеки си търка гърба.

Разговорът е с един ветеран от баирите. Тези бърчинки, по които се чува неговия глас. Той е по-силен от премиер, президент и всички останали. Той е всьо и вся. Неговото работно време е 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. 35 години е кмет. Още толкова вероятно ще го споменават из баирите на въпросното родопско село, в което е началник. Селото е Търън, а кметът е Явор Говедаров.

„Това, което ми дава сила е радостта на хората. Това, че през всички тези години решихме много проблеми-с улици, вода, канализация. Имаме детска градина, в която местата са 50, а децата в селото-55. Радвам се, че младите хора не напускат нашето родно място, радвам се, че сме заедно и решаваме проблемите си като едно семейство. Нито един кмет не трябва да бъде кабадалия. Той трябва да е близо и сред хората. Той е един от тях, той трябва да плаче с тях, да се радва с тях, да е винаги с тях. Те са началниците, не той. Това ми дава опора във времето, това ми дава сила да продължавам. Заплатата не ме интересува”, казва кметът на Търън.

Не смята длъжността си за престижна. Категоричен е, че тя е свързана с много негативи. „Хората си мислят, че това е цял мандат ядене, пиене и далавери някакви. Селският кмет няма откъде да краде. Той няма бюджет. Затова, че млади хора се отказват и напускат поста? Ами, погрешно им е било мнението за подобна длъжност и когато видят за какво иде реч, напускат. Така обаче остават излъгани хората. А проблемите са много”, казва доайенът. Постепенно и с упоритост обаче, те могат да бъдат преодолявани.

„По-важно е, че в два часа сутринта ми звъни комшийка и ми казва: „Мъжът ми се напи, буйства. Ела, моля те, за да го укротиш!”. Аз й река: „Звънни на кварталния!”. Тя: „Аз не съм гласувала за полицая, а за тебе!”. И аз тръгвам. Влизам у тях и го укротявам. Това е част от задълженията ми на кмет. Трябва да се пази спокойствието на хората. Пък и ме слушат, имат респект”, разказва кметът.

Той е и запален авджия. От години стреля по диви прасета, но обича да казва, че се грижи за животните. „По ми е приятно да ги храним отколкото да ги стреляме. Убил съм два или три глигана в живота си. Максимумът на дружинката ни е 30 диви прасета на сезон. Хубаво е да бъдем след природата и да поддържаме тези планини, които ни заобикалят”, дума кметът.

Той е бракосъчетал над 300 двойки за повече от три десетилетия. Само един случай има на желание за развод. „Как аз да ги разведа? Аз не съм съдия. Да, ама мъжът викал: „Щом си ни оженил, ти ще ни разведеш!”. Жена му била „ходила по мъже”. Така ми разправя. Чул от хората. Викам му: „Аз съм закона тук. Питах я и тя ми отрече. Ти на хората ли вярваш или на своето семейство?”. Човекът се отказа от развод и сега се радва с жена си на внуци. Всякакви истории са минали през мен. Аз обичам хората си и съм готов на всичко за тях. Това е работата на кмета-да даде всичко от себе си за хората около него, защото е просто-той е част от тях, от това общество”, убеден е Говедаров.

Отваряш и затваряш кметството

„Аз съм най-младият в селото. Хора не останаха тук. Само пенсионери и гледам да им помагам”, казва 48-годишният Кадир Яха. Той е кмет на едно от най-пленителните с красотата си родопски села-Безводно. Труднодостъпно и буквално в „тъча на планината”. Намира се на 45 километра от Кърджали, но от върховете му гледката е спираща дъха.

В селото са останали около 40 души. Магазинът отдавна е затворил. Един път в седмицата идва бус от общинския център, който доставя хранителни продукти на всички. Ако нещо друго се наложи, кметът също съдейства. Покритието на мобилните оператори е повече от оскъдно. Комуникацията при тежки метеорологични условия е трагична.

„Какво прави кметът ли? Ами отваря и затваря кметството. Мъчим се, но хората не се оплакват. Поне откъснатият при големия сняг през 2015 година път вече е ремонтиран и асфалтиран. Няма проблем с достъпа. Не се оплакваме. Тук хората са корави”, споделя Яха. Заплатата не иска да коментира. Струва му се излишно заради едни… 400 лева.

Жителите на Безводно отглеждат около 300 глави добитък. Само един от стопаните има ферма със 150 крави и телета. Имат и проблем с мечка, която е автор на няколко нападения над домашни животни през миналата година. Очакват скоро да има нови атаки. Оплакване няма. Ощетените стопани дори не са подали документи за овъзмездяване. Просто не са свикнали да се жалват някому…

Новото сако и старите проблеми, засилили се в пропастта…

„Трябва да си взема костюм щом ще ходим в София”.

Думите са на един селски кмет, който трябваше да се срещне с депутати и министри в парламента и да ги убеди, че свлачището в подопечното му населено място заплашва къщите на няколко семейства. От калта и пропастта той искаше да се представи достойно пред управляващите, пред хората, които боравят с парите. Той искаше просто да застане на равна нога с тях. Те-с костюми за по пет бона, той-със сако и панталон, закупени от СССР по време на командировка.

Убеждаването за пари завърши в един сутрешен блок по една от националните телевизии, а човекът, той просто бе по-представителен и от водещите…

Пари така и не бяха отпуснати, а проблемите останаха. Каквито и навсякъде.

Жельо МИХОВ, 24rodopi.com

На снимките:

Пред входа на аптеката в центъра на селото има от гащи до гумени галоши и гуми за велосипед. Кметът трябва да е като битака на мегдана-за всекиго по нещо;

Разрухата по селата;

За тази подпорна стена се води дълга сага и… още не е довършена, а свлачище може да срине селото;

Съборите обединяват, а хората са на фона на действителността (на заден план)