В средата на миналото лято излезе информация за това колко
са обезлюдените села в нашата мила Родина. Оказа се, че не са никак малко. За
област Кърджали те са единайсет, а малко над двайсет са с едноцифрен брой
жители. Тъжно… Онези малки, живописни кътчета, населени с трудолюбиви, „чисти“
хорица, отдалечени от злободневната шумотевица и суета, започнаха да се топят,
а животът в тях да изчезва. Както се е случило и с Дядовци. Намиращо се по
пътя, водещ от Ардино до Дяволския мост. Поглеждайки нагоре виждаш
полуразрушени къщи, накацали по възвишенията. Приближавайки се прозираш тъга,
затваряш очи и усещаш носталгия. Опитваш се да си представиш живота, който е
кипял в това красиво родопско селце. Чуваш гласове… Бърборенето на жените,
раздумките на възрастните и възгласите на децата, дори блеенето на овцете,
смесено с кучешки лай, идващ от различни посоки. Усещаш дори стъпките,
докосвали поляните… Носи се един такъв приятен аромат на кафе и тютюн. Усмихваш
се. Приятно е. И не искаш да отвориш очи, но е неизбежно.
Връщаш се в настоящето и го виждаш. Красиво и в същото време
печално. Знаеш, че последният жител си е отишъл през 2011 година, живял е там
сам, в продължение на 20 години. Днес къщите и отломките, останали от тях,
напомнят, че тук е кипял живот. Домовете са били пълни, имали са си детска
градина, училище, читалище, кметство, хранителен магазин, имали са дори… кино.
Хората са отглеждали животни, имали са много овощни дръвчета. В близост са
запазени и „варниците“, от които
местните са добивали вар. Разнасяли са я
с катъри, за да прехранват семействата си. Постепенно са се отправили към други градове в страната, немалка част са
заминали за Турция, част от тях са останали в Ардино. И така. От години е
пусто. Тишината е превзела хълмовете, можеш да чуеш само птиците и скърцането
на вратите, люшкани от вятъра. Няма ги…
Някъде четох, че населението в селата на България се топи
седем пъти по-бързо в сравнение с градското. Прогнозите са изключително мрачни
– след около 35 години, процентът останал в тези малки населени места ще спадне
двойно.
Ще оцелее ли българското село и онези прелестни места в
планината?! Само времето ще покаже.
Мария КАЛОЯНОВА, 24smolian.com
Post A Comment:
0 comments so far,add yours
Съдържанието на 24smolian.com и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на 24smolian.com, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на 24smolian.com, посочване на източника и добавяне на линк към 24smolian.com.
Използването на графични и видео материали, публикувани в 24smolian.com. е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.
24smolian.comне носи отговорност за съдържанието на коментарите под публикациите.
Администраторите на блог-форума запазват правото да ограничават или блокират публикуването им. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.
Родопи Смолян - FACEBOOK I Родопи Смолян - FACEBOOK I Родопи Смолян - FACEBOOK I Родопи Смолян - FACEBOOK I