Мляк ли?! Отрова, вашта…

Дядо Даньо* имаше свое виждане за нещата. Ама като се каже свое, то стигаше дори до точното време, когато ще се разлистят новоашладисаните сливи в двора на еди кой си в горната махала на селото. Железен в логиката, подчинена на собствения мироглед и опит.

Барабар всички свои черти на характера, той бе овладял и подчинил емоциите на душевността си в звуковото изражение на всяка една използвана псувня-в точния момент, и на точното място. Той не влагаше в нея обидния, чисто сексуален смисъл. Тя бе просто едно съчетаване на различни по произход чувства, които поставяха императивен край на дадено обстоятелство. Достолепният старец, цяла върлина на младини, но тежестта на времето прегърбила на две, изумяваше с философията на псувнята. Тя побираше в себе си гняв, мъка, радост, упорство, дори прикрита любов.

Така например, той можеше да обяви новината за починал съселянин с: Умря бе, умря, да му еб… майката.

И сълза се стичаше по небръснатата буза.

Друг път, на всеослушание, изрече: Успяхме, другари, майката й еб…ме!

Става въпрос за прокопан канал към чешма. Беше се затлачила.

***

В един чудесен ден от новото демократично летоброене, нашият корав родопчанин излезе из двора си в късния следобед. Беше пуснал кравата на баира и тури ръка на веждите си, за да огледа де е хайванчето. На тротоара пред къщата двамата му внука люпеха семки. Хлапетата така се бяха съсредоточили в дейността, че дори не обелваха дума помежду си.

Дядото зърна добичето, а след това се концентрира върху пъргавите ръце на децата. Работеха като часовници. Ръка-семка-уста-плюене.

Старецът зацъка с език и рече: Вървете да докарате кравата!

Внуците се сепнаха и се спогледаха.

-Тоз да иде бе!-рече единият.

-Не, не-тоя!-побутна с лакът в ребрата вторият.

-Не, не ща аз!-първият.

-Аз пък бях миналия път!-вторият.

Дядото се втренчи в хлапетата, опитвайки се да си обясни налегналия ги мързел.

Гледа, почеса се на два пъти, сви устните в посока земята и изрева:

-Мляк ли?! Отрова деаа вашта мама!

Спомени от едно село. Времето няма да ги заличи. Въпреки, че вече катурва голяма част от къщите. Едно родопско село, което въздиша с тъга за времената, когато не бе изоставено. От едни хора, които то отгледа…

*Името е умишлено променено

Четете по-късно само тук:

Стотици са: Тъжните села – на патриотите, пазители на планината

24smolian.com