Дъвки „Турбо” и „Рамбо” срещу СоциализЪма

„Свободата” дойде странно, така и бе възприета

Последни опити на слънцето да милва. Настава сумрак. Недалеч се чува шума от яростното блъскане на вълните о скалите. Нощта протяга ръце, за да сграбчи това, което й е нужно…

Десетки хора се настаняват по столовете, извадени от столовата наблизо.

Почивната станция на „Горубсо”-Кърджали в Равда. Сградата е на два етажа. Дълга като протяжното скърцане на вагонетките, които пренасяха руда през града край Арда.

Стаите-с „русенски” легла, по шкафче до всяко и огромен гардероб. Стол в лагера, в който всяка вечер дават по единствения телевизор „Робинята Изаура”.

Само, че тази вечер е необикновена. Всички са на тревата пред станцията. Телевизор е поставен върху стол, разпъват се кабели, слагат се разклонители и… видео.

Видеоплеър! За незапознатата аудитория, по това време на историята на България, той означаваше:

1.Контрабандист;

2.Беглец;

3.А, общо казано-враг на Държавата.

„Враговете” се настаниха и зачакаха…

Пусната бе касета. Някакъв мега аматьорски филм. Нещо кунг-фу, нещо американска мечта, нещо с много трепане.

Чуваха се периодично удари върху кожа. Проклетите комари на Равда не оставяха „враговете” на Държавата да гледат спокойно видео. Някой се изкашля, следва-Шшт, тихо бре!

Някакъв мъж показва бойни стойки на лодка и прави удар с крак.

Това беше филмът, но огласен главно със звуковете на аудиторията почиващи-„Ох, ах, леле!”.

Гледане на видео. Алтернативата бе „Робинята Изаура” в стола.

„Рамбо”, „кърмъзъ баретата” с най-много фенове в Родопите

Зората на Новото време. Свободата започна да се настанява в Родопите. В Кърджали тя дойде с никнещите рентове за видеокасети.

Мазета и гаражи се превръщаха в първата самоинициатива за капитализъм.

Стените облепени с картончета и номерации. По тях заглавията на филми. „Рамбо Първа кръв” под №1 във всеки списък. Филм на Тед Кочев. Българин, роден в Канада. Режисьор, пуснал първи кръв на Джон Рамбо. Или „Рамбо-кърмъзъ барета”, както го наричаха във все още обременения от социализЪма Кърджали. Онеправданият боец от Виетнам стъпи първи в Източните Родопи. Показа размах и направи цял един град свои фенове. Отвори пътя на „Терминатор”. Криенето в апартаменти в края на 80-те за гледане на видео, вече бе в миналото. Притежанието на устройството бе въпрос на лукс, личен просперитет и бързо „наместване” в демокрацията. По 1,50-2 лева за наем на видеокасета. Телевизията изпадна в безтегловност. БНТ се разчупи и пусна „Завръщане в Рая”. Но всички в Кърджали го бяха гледали вече на видео…

В кино „Орфей” дори направиха отделен салон-Кино-видео клуб.

Пускаха треторазрядни американски екшъни. Боза от класа, но за бившите „лагерници”-наслада.

Робин Худ от храстите край блока

„Свободното кино ни превърна в герои от лентите. Опашките пред касите за билети за американски филми бяха огромни. Не можеше да се хване ръка във видеорентовете. Качеството-леш, дублажът-от един човек, обикновено с диалект. Кошмар, но жажда за новото.

Гледахме с аверите от махалата „Робин Худ” в кино „Орфей”. След това настана ад за шофьорите край училище „Димитър Благоев”, разказва кърджалиец.

„Направихме си лъкове и стрели. Завивахме тел отпред, за да летят в права посока. Криехме се в храстите край улицата и като минеше кола-пускахме. Шок! Двадесет стрели върху тенекиите на „Лада”-та. Шофьорът изтърваше волана от страх. Докато един не се изхитри. Спрял далеч, слязъл и ни влезе в гръб в храстите. Такива шамари и шутове и Робин Худ не е ял от шерифа на Нотингам!

Филми, бе братче! От „Робинята” и Съветските ленти-на екшъни, няма спиране фантазията!”, спомня си 36-годишният кърджалиец.

Да правиш пари от Video Home System

Правеха се и пари. И то много добри. Имаш видео, намираш касети и пускаш квартала у дома или гаража, където има подходящ терен за повече хора. Срещу определена сума разбира се.

„В нашето село строител напусна работа, за да разшири малката си кръчма. В нея постоянно се гледаха филми. Буквално печаташе пари от зажаднелите за западни продукции хора. Екшъни, концерти на сръбски певци, порно. Качеството на пещерно ниво, ама кой е гледал подобни неща до този момент”, спомня си жител на малък родопски град.

42-ри номер крака или немско порно

Видеоплеърите са появиха в нашето общество още в края на 80-те. „Опадъчната култура” на Западния свят нахлу под пълна „тайна”. Комшии се събираха при съседа с подобно устройство, символ на просперитет, пък той пъчи гордо гърди. Само, че тихо, да не чуе душманинът. Ведно с капиталистическите екшъни, се прокрадна и порното.

„Как научих основополагащи изрази на немски? От филмите за възрастни”, разказва 40-годишен родопчанин. Отивал най-редовно при свой приятел, за да зяпа филми. Холната секция бил пробита, за да минават кабелите…

„Отваряш долния шкаф, вадиш една възглавница и зад нея-видео. В горния шкаф касети. „Ко ще гледаме?”, пита аверът. Има Чък Норис, „Роки 4” и някаква касета дето пише на нея „Порасналата”. Пускаме последното. Леле, едни мадами с 42-ри номер крака са се разюздали и крещят „Я, я, вунда ба! Шприц ми!”. Те това е езикова култура, натюрлих”, разказва спомени кърджалиецът.

Дъвчи, дъвчи, не е отрова!

Родопчани гледаха филми в захлас и дъвчеха… дъвки.

„Турбо” превзе пазара. Набързо помете „Идеал”. Детската дъвка на социализЪма, с картинки на животни, бе заменена с по-добър вкус и… „извънземни” автомобили. Ако идеалката бе 20 стотинки, турбото стигаше до лев и петдесет.

„Възрастните ни казваха, че това е пропаганда и опит да ни тровят капиталистите. В дъвките „Тубро” имало някакви вещества, които целели да навредят на децата. Не трябваше да ги пипаме. А ги продаваха навсякъде. Хора на улицата ги пазаряха. Страшни дъвки! Бяха ми подарили една. Щото била отровна. Значи такава дилема като дете не съм изпитвал. От една страна-страхотният вкус, от друга-това е отрова! И Соломоновско решение-лапнах дъвката, дъвчех, но плюех сока.

Простотия уникална. Падна ми се „БМВ” картинка. Якооо-четири фара, 105 конски сили, вдига до 230 километра в час! К`во говориш!”, спомня си жител на града край Арда.

Берлинската стена- Марадона срещу Матеус

Берлинската стена рухна и двете Германии се обединиха. Няколко месеца по-късно отидоха като един отбор на Световното първенство по футбол в Италия. На финала се изправиха срещу Аржентина. Спечелиха с дузпа, реализирана от Лотар Матеус.

Дъвките продължиха шампионското си шествие в Родопите. След „Турбо”, от Турция започна внос на „Юлкер Финал”. Картинките бяха на футболисти  и отбори от Световното.

„Събирахме ги като гладен клошар цветни метали. Картинки се разменяха. Само повтарачите. Пазеха се като очите. Имаше много редки, които струваха пет картинки. Спомням си, че почти бях събрал колекцията. Оставих ги обаче да се изправят в една книга. Оказа се от библиотеката. И сестра ми я върнала. Търсих ги, но неуспешно. Следващият взел книжлето ги бе прибрал. Ревах с глас. Библиотекарката ми вика „Не плачи, бе момче, ще върнат книгата-ще я прочетеш”!. Па аз: „К`ва книга ма, Марадона и Ван Бастен ми отидоха!”. Луда работа!”, пък си спомня друг нашенец, продукт на свободата, моделирана от дъвки и видео.

Жельо МИХОВ, 24smolian.com

На снимките:

-Сблъсък: Новият Секретар и възхита от германска (порно)девойка

- Джон Рамбо

-Страшна гъзария! Такава кола през 90-та имаше в Кърджали единствено на картинка от дъвки „Турбо”

-Големият Ван Бастен от „Юлкер Финал”

Четете по-късно темата на 24smolian.com:

Епохата на уокмена и нелегалните дънки…

Времената, когато игрите бяха повече от играчките