Времето на различните поколения

Една планина, едно село, един град. Едно минало, едно настояще, неясно бъдеще.
Да се прави аналог, да се съпоставят различни епохи е просто неминуемо, заложено е в интелекта на индивида, в подсъзнанието на всеки един от нас. Кое е по-хубаво, кое по-лошо, от кое боли повече? Това са въпроси, чиито отговори се пазят у всеки един, разхождал се по алеите в парка, снимал се пред шадравана в центъра, крачил по главната, плувал в басейна, видял или усетил размаха на строителството, разрастването на града, намаляването на хората.
Хиляди стъпки на хиляди нашенци, отекнали през десетилетията на едно и също място. Оценката е у всеки, независимо в коя епоха е живял, а може би и в двете.
Това е просто една разходка, през сетивността на три различни поколения. Това на сигурността, на свободата, на силикона. Всички са крачили в разума на своята епоха. Всички са били смарт за времето си.

Страх и сигурност

Страх и сигурност. Коинденция опозиторум на Партията-Държава и Държавата-Партия. Единство на две взаимоизключващи се понятия. Неразбираемо за младите хора, напълно ясно за поколенията, живели и в двете епохи. Страх да не бъдеш низвергнат, страх да не се разбере, че следваш религиозни традиции у дома, страх от политическия виц, който може да те накара да изчезнеш... Сигурност в утрешния ден, че „партията храни, ние борим”.
„Крачихме по манифестации под строй, но за всеки имаше работа. Мъжете се каляваха в казармата, децата се учеха на патриотизъм от ранна възраст, достойнството на жените бе неприкосновено. Цялото семейство почиваше задължително на море, на планина. Всяко ведомство имаше станции, всичко беше евтино, всеки имаше жилище, автомобил. Вярно, чакаше се, но пък бе сигурно. На улицата нямаше престъпност, наркотиците бяха упадък на западното общество, нямаше как вандал да чупи в парка и да остане безнаказан. Изключено бе да се случи този тормоз по села от страна на престъпни елементи. Имаше сурови наказания за всяко провинение. Независимо дали е на улицата, в училище, на работното място. Ако обидиш учител намаляха поведението, а после у дома следваха шамари от родителите. Сега ученици и родители вкупом бият даскали. Имаше истинска сигурност, но и страх от държавата, която налагаше желязната партийна воля”, анализира възрастен родопчанин. Ще го наречем условно Поколение 1.
Сега доизживява дните си с мижава пенсия и отново го е страх. Да не го оберат докато се прибира с нея. Не вярва нито в собствената си, нито в сигурността на децата си.

Свобода, неизвоювана и гладна

„Да дойдат танкове”, уж рече един от последните големи в онази партия, която представляваше държавата. На площад пълен с недоволни, когато режимът „страх-сигурност” се свличаше или по-скоро бе в началния етап на метаморфозата. Една мимикрия, която и до днес е по-цветна от дъгата и е оформила всички тумори на политическата класа.
Е, танковете не дойдоха. А може би трябваше. Поредната безкръвна революция, която отприщи най-голямата партийна вакханалия на глава от населението, може би в световен мащаб. Много цветове, а в основата само един. И така и до днес.
„Демокрацията е шибана история”, бе прозрял някой на Запад. Или поне нещо от сорта. Без значение, белезите личат.
„Може би останахме излъгани. Не очаквахме точно това. Беше някаква нова надежда. Започнахме да правим неща, за които до този момент никой не би посмял. Дори най-елементарните желания-като да слушаме западна музика, която до този момент бе забранена. Да рзказваме вицове за Живков, да ходим в храмове, да гледаме американски филми на видео без да се притесняваме, че може някой униформен да дойде на вратата. Сигурно е много смешно за младите, но така почувствахме свободата. И до там беше сигурността. В един момент се отприщи нещо страшно. Толкова много свобода накуп, не можехме да я поемем. Всеки започна да си прави каквото си поиска. Бизнес всякакъв, за всеки. Мутри, групировки, партии, разстрели. Който се ориентира правилно, се ориентира. Мега глупави хора направиха пари от политика, други зад граница, трети просто живяха бързо и оставиха красиви трупове. А държавата фалира”, анализира първите години свобода родопчанин. Поколение №2.

Радка с цепнатите гащи и силикона

Как се променя едно общество, как преминава в различните си нива на развитие, как прекосява епохи-много точно може да се съди по един анализ на музикалните предпочитания във времето. Ритмите моделират поколения, поколението определя музиката. Стойности на обществото. Културни, битови, психически и така нататък.
Ако хор „Бодра смяна” трябваше да създаде отличната БКП младеж, Соц югенд формации, готови да бранят родината и партията, то откъде, по дяволите, се появи тази Саманта Фокс?! Си Си Кеч и всьо останалая буржоазна утайка?
Ами, появиха се, с ефектни еротикони. Това де, плакати. Сексът продава, беше постулатът на Запада, при нас се възприе малко по друг начин. В чисто самообслужващия нагона вид. Тъй, де. Голотията не влизаше в програмата на партията и на „Бодра смяна”
Сръбското беше музиката на апокрифните кръчми по малките населени места. За душата, за ракията, за сълзите, за подути очи от бушони.
И тогава! Малко след като Тато гледаше като обран евреин другарите си, а народът предвкусваше, че вицовете вече ще бъдат разрешени, се появи Той. Или Тя, няма значение.
Говорим за поп-фолка, чалгата, чака-раката и те така.
Нахлу със сръбско-турско-гръцки размах, но с визия а ла Саманта Фокс и Сандра. В момента, в който Радка сцепи гащите си. Или май друг някой щеше да й ги сцепи, но и това няма особено значение. Въпросът е в неистовото желание за голота! И музика, разбира се. Тигри, лъвове, крокодили. За какво ли не се пееше, докато някои с подобни прякори ги разстрелваха като кучета по улиците. Много екшън, много турбо фолк!
Годините се нижат и всичко започна да изменя „орнаментики”. Чалгата стана нещо друго, средно между псевдо рап, по-ритмичен кючек, но отново взаимстван (щото е по-лесно) от съседни нам държави. Но пък тунингът стана неизменна част от лайфстайла. Т`ва силикон, хиалурон, екстеншъни, меншъни, стеншъни и какво ли още не. Джуки като след удар с права лопата, липосукции и други сукции, от 16-годишни ученички до 60-годишни, искащи да влязат в категория „Милф” (голяма простащина, но факт). Прекрасни млади жени заприличват на Горгони Медузи, щото „много е файско бе, онзи!”. Красота до вулгарност-миски, чалгарки, плеймейтки...
И така с музиката, така и с Поколение №3. Както изглежда идеалът му, така ни изглежда и държавата. Не се учудвайте защо всичко е кич.
Защото така, бе, мада фака! Остава ни само по една хиалуронова усмивка и...
Жельо МИХОВ, 24smolian.com
На снимките:
-Изграждането на Ардинския мост в Кърджали, през него днес минават милиони към и от „Маказа”
-„Времето е наше”, но кого обърна то?
-Силиконово общество

Share To:

24rodopiavtor

Post A Comment:

0 comments so far,add yours

Съдържанието на 24smolian.com и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права. Всички статии, репортажи, интервюта и други текстови, графични и видео материали, публикувани в сайта, са собственост на 24smolian.com, освен ако изрично е посочено друго. Допуска се публикуване на текстови материали само след писмено съгласие на 24smolian.com, посочване на източника и добавяне на линк към 24smolian.com.
Използването на графични и видео материали, публикувани в 24smolian.com. е строго забранено. Нарушителите ще бъдат санкционирани с цялата строгост на закона.
24smolian.comне носи отговорност за съдържанието на коментарите под публикациите.
Администраторите на блог-форума запазват правото да ограничават или блокират публикуването им. Призоваваме ви за толерантност и спазване на добрия тон.


Родопи Смолян - FACEBOOK I Родопи Смолян - FACEBOOK I Родопи Смолян - FACEBOOK I Родопи Смолян - FACEBOOK I