Духа ли духа: Кратка история на бизнеса в България

Пали клечка след клечка. И всеки опит окончава с провал. Духа лек вятър и пламъчето не може да сколаса да изпълни задачата. Клечка след клечка в несполучливото желание  да се запали малката пещ на машината. Тръгне ли огънят, всичко ще е по-лесно. Температурата ще загрее асфалта и дупките ще бъдат запълнени.

Около половин час по-късно пламъците набират скорост. Възрастният мъж си отдъхва, наблюдавайки как пушекът превзема улицата. А по нея дупки, та дупки. Дълбоки колкото си искаш.

Отдръпва се настрана и погледът му се забожда в пушека. Преминава през него и се отклонява за момент към дупките в асфалта. Трябва да ги запълнят днес, „Мамка му“, изплюва се на тротоара. После очите отново се забиват в черните кълбета из въздуха.

Вече е пенсионер, но пак работи. Допълнително, за да осигури още някой лев за семейството. Работи в пътноподдържаща фирма. На стари години се мори с техника, по-дърта от него. Вероятно с нея е дадено историческото начало на асфалта по улиците, нейде из Европа, в началото на миналия век. Той го прави сега. Близо 20 години от зората на технологиите, които задвижват машини с гласова команда.

Пак се задзверва в пушека и мислите му го отвеждат към фирмата, в която обитава последните си трудови дни на тази земя.

***

Шефът бе врял и кипял в този занаят. По-скоро второто. Натрупал някакъв капитал по време на промяната, благодарение на времената преди това, благодарение на много фактори, на много почести, отдавани на комуто трябва. По-късно изучил детето, което пък се бе издигнало в партийна йерархия от съвременен тип, но със същите табайети от едно време. Дипломи, китапи, тескерета някакви. Допринесли за възхода на фамилията. Детето бе станало голям началник в държавни структури, отговарящи за милиарди левове, свързани с бизнеса на „тати“. „Ха тук, ха там, парите си отиват при пари“, помисли си труженикът пенсионер.

Детето порасло още повече, а благодарността към „тати“ нараствала. И така до завидни висоти.

„Да ти еб. м милионите, щом една читава машина за асфалт не е купил“, му мина през ума на дъртия работник. Но бързо се сля с пушека на търкалящата се клада за асфалт.

„Милионите нямат разум“, завърши философски работникът. Започна да духа в отвора на машината, че нещо огънят взе да гасне.

Духа ли духа…

*Всяка прилика с действителни лица и събития е напълно случайна

24smolian.com