Старини в Родопите: В града – в кафенето на топло, по селата – на картофи и дърва

С наближаването на зимата започваме да се сещаме и за възрастните хора, за които животът не е лесен, особено тези, загубили близките си. Все пак те не се предават, защото оцеляването им е станало начин на живот.

Собственик на кафене в Смолян споделя, че когато стане много студено при него се събират около 10 пенсионерки, които си поръчват по един чай или кафе и стоят по пет-шест часа в заведението му, защото е топло. Всяка от компанията е направила баница или кекс и раздава на другите, за да е по-сладка приказката. „Ядосвам се, но ги разбирам, нямат пари да плащат ток и тогава стоят в заведението, а после като се приберат сигурно мръзнат“, обобщава собственикът на заведението. Жените също го чувстват близък и му благодарели винаги за търпението към тях.

Висок дух имат

Усилено работят и пенсионерските клубове в града и кварталите. Общината ги снабдява с дърва и възрастните хора се събират там –хем да се повеселят, да се стоплят и да си споделят проблемите. Редовно си организират събития особено преди празници. Винаги има някой, който свири на музикален инструмент и често пеят. „Човек ако ги гледа и слуша отстрани, ще каже, че всичко им е наред. Висок дух имат“, коментира собственик на Пенсионерски клуб в Смолян.

Възрастните хора в града обикалят магазините и големите веригите и следят чинно за промоциите. Така спестяват също. 82-годишна пенсионерка споделя, че има по-млада приятелка от блока, която е на 69 години и не я болят краката. Тя ходи да й пазарува. Единият ден едната готви, другият-другата и така. За да пестят от ток се завиват по леглата и гледат телевизия.

Имаш хора в чужбина, животът е по-лек

Тези, които имат деца в чужбина, са по-добре, защото им пращат пари и така им е по-леко. „Дъщерята е в Испания, плаща на една жена да ми чисти, пазарува и ми готви. Отделно ми плаща тока, водата и телефона“, разказва 86-годишна жена. „Добре че, е  дъщерята иначе не ми се мисли“, допълва възрастната жена.      

Хората от селата в Родопите също не се плашат от тежките зимни условия, защото са свикнали да оцеляват в планината. Тях няма да ги чуете да се оплакват, да недоволстват и да мрънкат.

„Ние сме виждали всичко.

От лятото се снабдяваме. Нагодила съм си всичко – олио, захар, свещи, леща, боб, брашно, дръвца. Всичко е тип –топ”, споделя с усмивка възрастна жена от село Арда. В помощ на възрастните хора са и кметовете на населените места. Те навестяват самотно живеещите жители на селата, за да се уверят дали имат нужда от помощ или доставка на продукти в студеното време.

Повечето хора са се запасили с храна, съобразявайки се с прогнозите за много сняг и студове.

Тежката зима още повече обединява хората, споделят кметовете по селата.

Те са трудолюбиви и са свикнали със суровите условия на живот в планината.  В села, където има по-млади, носят хляб и продукти на възрастните по махалите.  

Масово по селата хората винаги са си заредени с продукти от първа необходимост, а най-важното е, че си имат дърва и няма да измръзнат и да не могат да си сготвят. През лятото те си събират билки за чай и други болежки, сеят си градини с картофи, които могат си гледат животни. Възрастните хора са носители на ценности, които са отдавна загинали в днешното информационно общество, където всичко се случва виртуално и където връзката със земята я няма. Тези хора са мъдри и усещат накъде върви този глобален свят, затова искат до последно да си живеят по родните места, където е кръвната им връзка със земята и природата. Те трудно ще се приспособят в свят, където хората не си помагат, а се гледат като вълци, където се влюбват и разлюбват в интернет, където са един до друг и си общуват не като си говорят, а като си пишат съобщения по смартфоните. 

Възрастните хора не живеят леко, но имат висок дух, човещина, нравствени ценности, здраво са свързани със земята и това им помага да живеят и оцеляват. 

Николай Михайлов, 24smolian.com