Европарите, хората, мечтите…

Всеки истински син на планината пази спомени по краката си от футболен мач на село. От играта на бос крак, от балтиите, от истинската тръпка. От убожданията на тръните по ходилата. От нямането на елементарни условия за спорт. От отломките на зарязаните игрища от соца.

Сега обаче има всичко. Страхотни мини стадиончета с изкуствена трева по селата. Съградени по европрограми. Изкуствената трева дори на някои от тях е още девствена. Служи обаче за разходка на кокошки, които кълват, будалите родопски, мислейки си, че тревата е истинска. Няма хора. Няма деца, няма игра, няма мечти. Много късно е за всичко това. Две поколения се изнесоха. Сега се строят блокове. На всяка зелена площ в града. Защото няма деца? Има купувачи за жилищата, но те стоят празни. Болката от тъмните джамове се усеща вечерно време. Истинска мъка, защото всяко село, градче, град е разпокъсан из… целия свят. Истината за това как си тръгват от региона и българите, и турците, е между редовете. В усещането, в спомените, в несбъднатите мечти, статуквото на шибания преход. Всеки може да го „прочете“, оглеждайки се. Направи ли го, ще разбере колко хора вече ги няма.

Целият текст четете в петъчното издание на „Родопи voice“!

И още от темите във вестник №1 в региона:

-С*кс, дрога и хазарт – „туризъм“ в Родопите?!

-Родопите в бума на строителството и… празните жилища:

Как от региона си тръгват и българите, и турците…

-Един работен ден или… как пералнята разваля ракията

-Реката на спомените: Чат-пат имаше трупове, ама сега…

-„Ще ти резна зелката, детето ми е само…“

-Как да напишем книга и да я продадем на 25 000 читатели…

24smolian.com