Изучи се народът! На баницата мекото – няма Дидро, има Дилдо*

Дени Дидро-френски мислител и просветител. Цял живот завалията прекарал в един скромен апартамент в стара сграда в Париж. Една трапезария, един кабинет, отрупан с книги, детска стая…

За Дидро по-късно.

***

Учи мама, за да не работиш.

Едно от най-отвратителните народонаселенчески послания към идните поколения. Наред с преклонената глава, сабята и мълчанието, което струва в злато. Отврат!

Толкова учени хора се навъдиха след тези прастари постулати, че прост до прост стана родният отбор. Кухари отвсякъде с амбиции за просперитет. Тежката съдба на тази иначе работлива нация. Показваща подвизи извън пределите на Отечеството.

30 години потъване в блатото на развитието. Унищожено образование, здравеопазване, култура. Чувство за справедливост-нулево ниво. Чувство за сигурност-с отрицателен знак пред него. Чувство за величие, равняващо се на аудиенция в Уайт Хаус, барабар кучета и пуйки.

Толкова много примери на примати се издигаха в култ, че сега мечтите са оле-мале. Нещо от сорта „В Дубай да ида с нови сиси“.

„Трябва и акъл“, дето вика една миска, че чак гласът й влезе в рап песен.

40 000 лева годишна заплата,

чисто. Осигуровки, допълнителни бонуси, съгласно постигнатите резултати…

Оферта за работа в Родопите, но не за IT специалисти, а за… овчари. Предложението е направено от ферма в едно балканско село. Търси се семейство, което да поеме грижите за стадо от 250 овце. Предлага се жилище, непосредствено до животновъдния обект, напълно оборудвано, а всички битови разходи се поемат от работодателя.

„Фермата е модерна и механизирана – максимално е облекчена работата при отглеждането на животните. Те се доят в съвременна автоматизирана доилна зала“, се посочва още в офертата, търсеща овчари от Родопите.

Ама овчари няма.

Родопска кравеферма ще затвори врати

до края на годината, тъй като стопаните й не могат да си намерят работници. Заплатата, която предлагат на семейство кравари, е 3000 лева на месец.

Въпреки това никой не желае да се хване на работа, казва собственичката на стопанството в смолянско село. И е просто-тя и мъжът й планират да затворят фермата.

Никой не ще да полага тежък труд.

Неистова битка за 700 лева на месец

В същото време по време на избори „куцо, кьораво, сакато“ иска да е в кандидат-съветническите листи. Заплатата е мижава. Около 700 лева на месец. Но пък работата-сладка. Съветниците не могат да докарат на месец времетраене на бачкане колкото една шивачка за един ден. Но пък се натискат. Натискат, мамка му, че се не трае. Ама шербет. Чешеш междукрачието по два часа месечно, зяпаш си телефончето, гледаш програмата за мачовете и коефициентите и вдигаш ръка.

По слухове: Пък каква далавера с имоти-общински земи, жилища и така нататък. Но, дето се вика, само разговори някакви.

„Който не краде-майка му да умре“

Този невероятен призив го помнят икономически бежанци още в началото на деветдесетте години на миналия век. Портите на Европа затворени, пък те бягат. За да правят марки и долари. Всеки от тях е пипал някъде, нещо чуждо. Я от магазин, я от нейде другаде, че чак дейността родила тази велика мисъл. Защото всички да са в кюпа. В едно гюбре на действителността. Колективният грях сякаш не е грях. Защото…

…всеки така прави, че аз ли съм будалата?

Култова порядка, родена от дълбините на тарикатската душа, достигнала висотите и обладала съзнанието. Те всички така и аз така. Да няма аз да съм по-будала. Всеки турил гараж на паркинга, та аз ли не мога?! Всеки хвърля боклука от терасата, та аз ли ще ходя до контейнера? Тез крака без пари ли са? Всеки взема рушвет, та аз ли няма?

И те така. Може да продължим с още десетки примери в тази насока.

Няма оправия, братя и сестри.

Картофите под терасата и филията с мас

Бедното детство, филиите с мас. Кой ли не е бил на този режим? Включително и премиерът. Та той преди години предложи заради продоволствието на народа хората да сеели картофи из междублоковите пространства. Явно не бе в час. Това нещо се случва от години. Не само картофи, но и домати и т.н. потребности. Хеле по Смолянско за едното, хеле по Кърджалийско за другото. Трудоемко, но пък с мерак.

И меракът дотук!

Дидро бе изместен с дилдо

Някаква мадама прави пари. Естествено, че лошо няма. Да не ги краде я, да прави далавери?! Не, просто намерила на баницата мекото. Да няма да блъска в завода?!

Та, въпросната, на двадесет и няколко години, се представя, че е от Родопите в един се*с чат и след това…

Съблича се, поставя щипки с камбанки на гърдите си, хваща изкуствения член и си го завира…, дето слънце не изгрява.

Прави кинти в евро от това.

Как да има персонал в заводите с тези мижави заплати, по училища, по кантори, по къде ли не, като девойки правят петорно повече пари като си завират разни неща?

Въпрос на вътрешни усещания…

Защо да има овчари по фермите, земеделци, като с повече навеждане може да се докопа някой пост, да се влезе в листа, все партията ще намери някоя хранилка, я някоя далаверка ще стане, я друго?

***

Дени Дидро-френски мислител и просветител. Цял живот завалията прекарал в един скромен апартамент в стара сграда в Париж. Една трапезария, един кабинет, отрупан с книги, детска стая…

Навирал се сред бумащината, но пък фенове му били „големи хора“. Едва в края на живота си френският философ заживява в хубава къща със семейството си. В хубав квартал на столицата. Дом, закупен му от от руската императрица Екатерина Велика, вдъхновена от трудовете му. Същата го назначава за свой личен библиотекар и му изплаща годишната заплата за 50 години напред.

„Ухажван“ е и от други европейски топ аристократи. Не са го водили в Дубай защото не бил тунингован, пък и тогава там са се гонили само камили…

Въпрос на възприятия и себеуважение.

*Дилдо-изкуствен мъжки полов орган

Жельо МИХОВ, 24smolian.com

На снимките:

-За овцете няма овчари, търси се мекото на баницата

-Момиче заработва с интернет се*с, използвайки дилдо

-Бабата доработва на пазара