Надежда тука всяка оставете! Стадото не изгоря на клади, но се върти бавно на шиш…

„Безумната надежда-това голямо предимство на потиснатите…“.

***

Един цар без корона, в чиито гени е програмирано ДНК, продукт на изгоряла плът, формирана през вековете, родила друг тип развитие на мисълта, бе рекъл, че чипът на нашенеца трябва да бъде променен. Инак не ставало. Уинд ъф чейнджа е само песен, но не и носител на по-високо КПД, добито от преосмисляне на битието и постъпки само към държавно добруване.

Демек, Кобурга Симеон оправда несполучливия опит „800 дни“ с манталитета на населението в тази държава. Не сме наред, тоест. Другият, далеч не благородник, каквото и по дяволите да означава това (вероятно сутрин в клозета мирише на пролет от фекалиите), премиер, нарече собствения си народ кофти материал. Извод-и челият „Винету“, и начетеният благородник, преосмислиха народа като жалка тълпа, от която нищо не става. И така си го управляваха.

По-страшното е, че тълпата доказа, че е такава. И си ги остави да се наиграят на управленци.

Въпрос на манталитет, чип, материал, кофти тесто. Щом го позволява, значи е вярно.

„Не народ, а мърша“

„Не народ, а мърша“. Това е най-любим цитат на съвременния нашенец. Той го обожава. Използва го главно в писанията си в социалните мрежи. И някак си се гордее с това. Изрича го като мантра, заклинание, обяснение за каръка, за неслучващото се светло бъдеще. Без да осъзнава, че е част от всичко, че мълчанието не е злато, че изплагиатстването на чужди умозаключения под път и над път, само екзалтира собствената немощ да продължава да формира облик на прокажен отритнатик от така жадуваните блага на „оня свят“, дето всички са „бели хора“. Без да се протегне и ги докопа. Като просто повиши изискванията си, тук, у дома.

Защо Царят-гражданин-премиер-горски няма никаква прилика с нашенци?

Защо така рязко се дистанцира царят, който оглави парламентарна република, от народа си? Ами защото освен гражданството, той явно притежава чипа, който липсва у всеки друг нашенец. Само и гражданството го прави продукт марка БГ. Всичко друго е западно ДНК. Нещо нормално. Дори британските престолонаследници не са особено британци предвид всички вековни преплитания на гени между родата от цяла Европа. Понастоящем с малко свежа плебейска кръв от бившите колонии. Но това си е тяхна работа.

Нашенци са по-друг чешит. Неразбираеми дори за хора от народа като онзи, който ги нарече „лош материал“. То ако бяха по-иначе и двамата-и царя, дето не е монарх, и охраната му, отдавна да са изметени от историята.

На прав път ще измислим отклонения

Нашенецът е програмиран така, че все харесва чуждото, а родното е някак си „селско, тъпо, просто“ и т.н. Окото му все там, в чуждото. И все иска да се сравнява, да догонва. Пък кога щял да ги стигне? Без да осъзнава, че е друг тип човек, друга душевност, други разбирания, друга сетивност. Когато в Западния свят са изгаряли на клади всеки инакомислещ, всеки дръзнал да се отклони от пътя на общоприетото, пък дори и всеки притежаващ черна котка, тогава нашенци са създавали ереси. Без нито един еретик да бъде превърнат във въглен. Затова ДНК-то в онзи свят е програмирано с изгоряла плът. Тук свободата винаги е била на особена почит. Дори оплювана. Богомилите тръгват от България и се впиват в сърцето на Франция, буквално в подземията на Париж, привличайки хиляди последователи. По-късно се пръсват и моделират катарите. Всички тези ереси са завършвали на кладата. Не и в България. Тук са гонени, но не и чудовищно избивани.

Странно, но може би именно това някак формира, дисциплинира западното общество. Превръща го в праволинейно. Векове наред екзекуции и налагане на изкривена правота чрез умопомрачително насилие. То се втъкава в историческата памет на ДНК-то и кодира бъдещето в строга праволинейност. Шантаво, но при нас липсата на подобни гнусотии, характерни за онзи свят, пък роди свободната воля, чиято ерес завладя за малко дори Запада.

Стадо от единаци

Нашенци са особена порода стадо. Тревопасни, които се оставят сульо и пульо да ги стриже. Същевременно дори не вървят в една посока. Стадо от единаци. Всеки е най, по, разбира от всичко. Стриган, но с характер. Като отделни единици-големи! Събрани в отбор-уникално дезорганизирани. Като в приказката-трима българи-чета с предател. Всеки в стадото дърпа към себе си, а индивидуалното спасение е водещо при намирането на паша. Стадо от черни овце. Но никога не тръгват срещу пастира, който пък трупа ли трупа вълна…

Вицове за Живков, вицове за Перник

И се хили. Нашенецът винаги намира сили да се смее за сметка на себе си. Всички бяха доволни от социализЪма, от вицовете за Живков, но в един момент станаха безчет дисидентите. Пък кой вдигнал първия протест, първия митинг, първия не знам си какво. Отлепяли тапети, писали послания по тях за площадите срещу тоталитарната власт. А всичките „бунтовници“ си живеели доста добре и по онова време. Кой с партийна книжка, кой в някоя художествена задруга, финансирана от властта. Пък и утрепания с чадър дисидент, част от сценарния екип на филма „На всеки километър“. Те такива, поборници, след 2000-та година в един момент се оказали с по няколко убити от комунистите дядовци. Вицове някакви. Като в момента за бедствието в Перник. Колкото си искаш хумор на гърба на останалите без вода 100 000 души. Та чак и народни песни. Тумба-лумба, тъпани и байраци.

В държавата на вицовете май само тъпани останаха.

Много е голям иначе нашенецът

На един наш се падат по трима западняци и пак не могат да го стигнат. Ако германец не може да си завие крушката в кухнята, то екземпляр от Балканите може от три празни касетки за плодове да му покаже как се прави космически кораб.

Такива сме си, все най-можещи и знаещи.

И понеже всеки е сам за себе си в стадото, тарикатлъкът го бие в главата от всички посоки. Що да отиде до контейнера, като може да прати торбичката с отпадъци на майната й през терасата? Що да плати за камион за строителен боклук след ремонта на жилището, като може да хвърли всичко в парка? Като му пада вратата на багажника на автомобила, само с едно пиронче може да реши проблема! Пък за ремонтите-жив дявол, това де-архитект. От 60 квадрата апартамент, с един къртач може да го превърне в 100 квадрата! Найс, а? Кой го може?

Пък как праска банкомати из Западна Европа, еха…

У дома-само една надежда

Нищо не ни е наред. Ама нищо. Ако тръгнем да изброяваме всички сфери, няма смисъл. Всеки ги знае. Нашенецът дефинира случващото се с премъдрото-навсякъде се краде!

И на свой ред прави каквото сметне за уместно. И всичко е на самотек. Паркира се по тротоари; гаражи се поставят на обществени паркинги; боклуци се хвърлят пред блока; чупят се спирки и лампи, пейки в парка; павета се къртят, кошове се обръщат; хленчи се за хилядите улични кучета, а за потъпканото достойнство на баби и дядовци-нито дума; жаждата за власт е единствено, за да се докопа баницата; краде се повсеместно; оплюва се всеки и всичко, а когато трябва да се замахне с юмрук срещу несправедливостта-масово насиране.

Просто чудно. Манталитет.

Остава само едната надежда…

„Безумната надежда-това голямо предимство на потиснатите. Защото онези, които властват и трябва да потискат, за да властват, са осъдени да действат разумно, а ако увлечени от страстта си или принудени от противника, прекрачат границата на разумните постъпки, те слизат на хлъзгав път и по този начин сами поставят началото на своята гибел. Докато всички потискани и използвани лесно си служат и с разума, и с безумието, понеже това са само две разновидности на оръжието в непрекъснатата-ту прикрита, ту открита-борба с тиранина“.

Това е от „Мостът на Дрина“ на Иво Андрич, може би най-големият сръбски писател.

А из нашенско? Надеждата на потиснатите, които потискат себе си и трупат отпадъци, повръщайки душевността си върху камарите на собственото отчаяние. Отчаяние от самото им безсилие. А силни сме, но не и когато трябва. Остава едната надежда някой друг да ни свърши работата.

Жельо МИХОВ, 24smolian.com

На снимките:

-Караме си я така

-И така…

-Това е парк