„Пиян дано аз забравя…“.

„Тежко, тежко! Вино дайте! Пиян дано аз забравя…“.

И тъй рече Христо Ботев, като отвори „Механата“.

И нищо не е мръднало, от неговото време досега. Все същите маси, с накацали мухи по лепнещата повърхност. Мирисът дразни пак сетивата. Промяната е в стила на музиката. Сега някакви китосани каки ма`ат задници и си пипат баджаците докато вият „Бай, бай“, а зад тях има знамена „Свобода или смърт“, револвери, ками и прочие хайдушко минало.

Пак внимание посетителите отделят главно на пиячката. Градусът предопределя възвишените идеали. Махмурлукът пък бичува мненията и насочва палецът надолу относно мимолетното гъкване из душите с „Хайде на Балкана“.

Няма революция с „Алказелцер“. Няма бунт на преплетени крака. Има просто кофти усещания вследствие на наздравиците.

Има душа и спирт, въглени и липса на вода.

„… туй, що, глупци, вий не знайте позор ли е или слава!“, рече Ботев и затвори „Механата“.

24smolian.com

Четете по-късно Темата на броя:

Къде се пие най-много?

Чистилище: Живот с кренвирши, спирт и музика