Левски и Тюркян – санираната политика

Разсипия, цветя по паметници и митинги

На близо двама души в Родопите се пада по едно жилище. Ей така, средностатистически. Просто изчисления.

Ето какво думат цифрите. Около 257 000 души население в областите Кърджали и Смолян. Жилищата в двата региона пък са общо 142 857. Тези с шест и повече стаи са 14 241, сочат данните на Националната статистика.

Ако тези числа се прочетат от някой французин, да речем, то неминуемо в съзнанието му ще се появи елемент на лека завист, защото той и още около 60 на сто от народа му живее под наем. Ако същият обаче се разходи из планината ни, то възприемането на цифрите вероятно ще отприщи плюене в пазвата и опъване на ухото.

90 на сто от „баровската квадратура“ се отнася за къщи по селата, голяма част от които изоставени или със стопани в недоимък, за да ги стегнат.

Десетки хиляди родопчани се борят с битието си в апартаменти с две и три стаи.

Това е положението. Имаш покрив, но дотам.

По следите на разрухата

Малки, тънки ниши, между камъните. Ронещи се. Прокарвате пръсти по тях и усещате миналото, което въздъхва тежко. Градени, носени с каруци, поставяни на ръце. С любов, която е била неописуема. През трънливите пътечки, нагоре, към баира, за да се построи семейния дом. Който да приюти, отгледа, възпитава, направлява бъдещето, ражда и дундурка мечти.

Така са се съграждали тези селски къщи с многото стаи. Има ги навред по селата. Сега са отломка от миналото. Голяма част рушащи се, изоставени, с вперени незрящи прозорци към любопитния посетител. Докосвайки каменните стени човек може да усети енергията на съграждането, на превитите гърбове, които са облагородявали тези баири.

Сега думата „облагородяване“ е много вървежна. Изполват я под път и над път. За градинки, паркове, изоставени сгради из градовете.

„Ерекцията“ на костюмарите и тишината

След посещение в подобни, десетки, места из Родопите остава само тишината. Тя единствена успокоява душите. Нейната лечебна сила овладява ритъма на сърцата. Ръката, нахално прокарала пръсти по зидарията с мъх, нахвърля като тикли различните възприятия на съзнанието. Ред по ред, въз ред, докато не натежи и изтощи сетивността, която да избие с влага през очите.

Това са тихите кътчета на нашата планина. В които предизборни митинги не се правят. Там хора не останаха. Там се настани само тишината на най-тежките въпроси. Онези, незададените, които никой не произнася и не чува по мероприятията на представителите на абревиатурите, инак казано-партии.

Тя убива „ерекцията“ на костюмарите, които изнасилват слуховите възприятия с гърмежа на абревиатурата. И тровят тишината, която те самите причиниха.

„Европа ни чува!“

Да боравим с лозунгите на абревиатурите. Зад тях, знаете много добре, се крият знайни и незнайни нещастници с болки в кръстовете от слагачество. Отвратителната прослойка, формираща клептокрацията.

Какво чува Европа? Същите тези, които са глухи за собствените си села, квартали в градовете и народа си? Европа чува глухонемите, безгласните букви, които ги потупват по главите?

„Да спасим България!“

От кого, като от 30 години сте в управлението на държавата, по един или друг начин? От себе си? Дейни участници в разрухата искат квота в „обществената поръчка“ по съзиданието. Доктор Джекил и мистър Хайд, класическа форма на шизофрения.

„Имаме решение“

За какво? Обърнахте каруцата и пътища много, това де, решения.

„Да си върнем България“

Живеете, дишате, акате тук. От кого да си върнете своята Родина? Крачите в последния марш на съсипията.

Венци и цветя

Защо ви освиркват ли? Разбира се, всеки който си го позволи, е платен. От другите. Или е просто поредната фалшива новина.

Така казват освиркваните.

Защото са обладани от чувството за съвършенство, богоизбраност, апостолическите икони на прехода, непогрешими и…

Стига, че е мазохизъм.

Абревиатурите обичат венците и цветята, търсят сила от паметниците, сами осъзнавайки, че са загубили битката с добруването на народа си.

Добре, че са Левски, Ботев, Шипка, Тюркян, че не остана упование.

Кризите

30 години от криза в криза. Създавани от същите абревиатури. Всеки ход е грешен. Първо правим наводнение с бездействието, после спасяваме всичко останало живо.

Първо ги пресушаваме, после докарваме тръбите.

Три десетилетия създаване на удобна олигархия, от там и на кризи. После-ревизия на грабежа, пардон, приватизацията.

И това ще мине без последици. Щото десетилетия бяха пропилени. Безвъзвратно. Както е казал народът-„битият бит, е*аният е*ан“.

Не се връща.

1 147 292

Тази цифра е пари за „семки“, ако беше в лева или евро за някоя партия. Хвърлят ги като просо за кокошките.

Само, че не става въпрос за пари, а за гласове. С толкова в БГ можеш да станеш премиер. Това бе сумата от бюлетините, които спечели управляващата в момента партия на последните избори. Останалите-още по-смешни резултати.

Слаба работа, ама на кого му пука? Тупане в гърдите и розово бъдеще, нулева емпатия към народа, който не припозна никого като свой.

Заплатите

Заплатите растат нон-стоп в България, какво мрънкате? Има по-важни неща от хленченето, като Западните Балкани, да речем. Дори и децата вече знаят що е това неистово попълзновение към тази част на полуострова. Ако някое хлапе още не проумява, то Помпейо знае.

А това е достатъчно.

Заплатите растат, за чиновниците. Армията на всяка власт. Сигурните гласове за статуквото.

Не се чудете защо държавната администрация представлява това, което е, като численост. Като капацитет, нека запазим минута мълчание. За покойника или добро, или нищо.

Ей ти ги милион гласа. За неосведомените.

Олигархията

Властта и партиите създаваха олигархичната прослойка. Новата аристокрация на „комсомолците с майбахове“. На върлите капиталисти с политикономически китапи. На МВР школата кадри. На, на, на…

Толкова е дълго и толкова трудно да се описва. И абсурдно.

Зависимости, които сами създадоха. А сега имитират борба срещу тях.

Лицемерието, което превърна „жълтите павета“ в единствената европейска част от България. И същевременно в Мисирково. Малкото село, където въпросите са все неудобни.

В една селска кръчма…

… видях насълзени очи. От хора, които заразправяха, че събирали пари. Трябвали им, за да помогнат семейството на млад гурбетчия. Което да плати разходите по транспортирането на трупа му от Западна Европа в Родопите. Няколко хиляди евро. Щото момчето отишло да работи, да стегне къщата в селото, докато жена му се грижи за малките им деца. Но след инцидент починал. Сега събират пари за трупа му. И нямат средства.

Поредната жертва на прехода, на демокрацията, на… абревиатурите. Страшен в посланията им все е комунизмът, възродителният процес, лагерите, но не и жалките средства, събирани от най-бедните в ЕС, за да върнат едно тяло. Поне да почива в родната си земя.

А подобни случаи са стотици. Новият лозунг „Във всеки дом-гурбетчия“. Същото като говедо.

Има една криза, която доведе до гореспоменатата-бедността. И тя остава неразрешена.

Мъка!

Молба

Не живейте със Западните Балкани, не живейте във Възродителния процес, спрете с капиталистическата социална политика, спрете с патриотичните глупости от плажовете в Куба! Започнете да дишате въздуха на угнетените, на предадените, на собствения си народ. Прокарайте пръсти по зида на изоставената къща и почувствайте болката на тишината. Викът на вашите родни места.

Не живейте в митингите със санираните от охолство лица.

Но властта е пари, нали? Трудно е…

Жельо МИХОВ, 24smolian.com

На снимките:

-Големи и празни. И никога отново няма да се напълнят

-Зяпане на списъците от електората

-Бабата бута количката с туби, вода няма на село