Пандемии, пред които коронавирусът е като лека настинка…

От Черната чума до туберкулозата

В момент като този, в който светът е обхванат от всеобща тревога заради новия коронавирус, е добре да си припомним, че човечеството е познавало и се е изправяло пред много по-страшни епидемии от тази, която познаваме днес. И то във времена, когато условията на живот са били изключително трудни, бедни и гладни, а медицината е била твърде далеч от днешните постижения.
И пак се е изправяло и пак е оцелявало…

Черната смърт - чумата

Връщаме се назад в годините, много, много далеч… в 14 век, когато най-смъртоносната епидемия от чума покосява милиони в земите между Европа и Китай. Наричали я още Черната смърт, заради черните петна от кръвоизливи по телата.
Най-често срещана била бубонната чума, характерна с появата на подутини по слабините и подмишниците, следвани от треска и бърза смърт. Пневмоничната чума засягала белите дробове, а септицемията - кръвта. Последната била най-смъртоносна. В летописите е отбелязано, че чумата вероятно е пренесена в Западна Азия от китайски търговци, пренасящи кожи с бълхи, преносители на болестта. Една от най-страшните пандемии в човешката история започнала своето шествие от град Кафа на Кримския полуостров, обитаван предимно от италиански търговци. Същите пренесли болестта в Генуа, Месина и Венеция - първите градове в Европа засегнати от Черната смърт. Картина, твърде позната, макар и седем века по-рано.

Чумата не подминала и Балканите…

По онова време Българското царство имало активни търговски взаимоотношения с Венеция и Генуа. Стоков обмен съществувал в редица български черноморски градове, като Месемврия и Одесос. Като едно от най-големите търговски средища на Балканите, Константинопол, бил задължителна спирка в маршрута на търговците от Генуа. Това поставило българските земи и Византийската империя в позицията на първите засегнати от епидемията на Балканите.
Смята се, че починалите в Европа били 20-25 милиона или около 1/3 от населението. Нужни били 150 години за възстановяване на броя на жителите на опустошения континент.

***

През следващите столетия човечеството отново се изправя пред редица изпитания - холера, едра шарка, туберкулоза…

Холерата

Светът познава седем големи пандемии от холера, бушували през 19 и 20 век, повечето с произход Индия.
Първата холерна пандемия, върлувала през 1817 – 1821 година, започнала в близост до Калкута, а след това се появила в цяла Индия, Далечния изток и други региони на света. Втората в периода 1829-1851 година. Заболяването отново започва в Индия, а след това се разпространява до Китай, Европа и Америка.
Третата, през 1852-1860 година, покосила най-вече Русия, смъртността била много висока.
Само три години по-късно отново тръгва разпространение на болестта 1863-1875. Индийските мюсюлмански поклонници разпространили холерата в целия Близък изток. Петата холерна пандемия започнала 1881-1896 година отново в Индия, а от там и в Европа. Германия е сред страните, които почти не са засегнати. В края на 19 и началото на 20-ти век болестта става причина за смъртта на над 800 000 души в Индия, а впоследствие се разпространява в Близкия изток, Източна Европа и Северна Африка. Последната известна холерна пандемия е през 1961-1970 г. Появява се в Индонезия, после в Индия, Русия и Северна Африка.

Жертвите на всяка една от пандемиите са десетки хиляди.

Само във Франция през 30-те години умират около 100 000 души. В България холерата е била сериозен проблем шест пъти:
През 1831 г., е внесена от Румъния. Отново през 1854 година по време на Кримската война .Единайсет години по-късно отново се появява през Цариград. През 1912 – 1913 г. е върлувала сред българските войски на позициите при Чаталджа и сред населението на страната по време на Балканските войни - 60 372 души са заболели. В периода 1914 – 1918 г., отново през Румъния, в страната заболели 845 души. Последният случай от холера у нас е регистриран през 1921 година.

Иcпaнcĸият гpип oт 1918 гoдинa

Инфлyeнцaтa или Испанският грип e нaй-paзпpocтpaнeнaтa пaндeмия oт гpип в иcтopиятa нa чoвeчecтвoтo, както по бpoй нa зapaзeни, тaĸa и на починали. Испанският грип е обхванал целия свят през 1918 г. до декември 1920 г. Само зa 18 мeceцa в cвeтa се заразяват oĸoлo 550 милиoнa дyши, или 29,5% oт cвeтoвнoтo нaceлeниe…
Загиват над 50 милиона души. Между 3% и 5% от световното население, при съотношение с тогавашното население на планетата от 1,86 милиарда души. Тези факти определят заболяването като едно от най-големите бедствия в историята на човечеството.
В България регистрираните жертви са около 80 000, в съседна Румъния 160 000, Гърция 120 000, Сърбия 180 000, Испания 300 000, Италия 650 000, Китай над 9 милиона…
Eпидeмиятa зaпoчвa в пocлeднитe мeceци нa Πъpвaтa cвeтoвнa вoйнa и бъpзo нaдминaвa по брой на жертвите тoзи нaй-гoлям дo oнзи мoмeнт въopъжeн ĸoнфлиĸт в иcтopиятa. Предполага се, чe пpoблeмитe нa вoeннoтo вpeмe ca дoпpинecли зa paзвитиeтo нa пaндeмиятa - лoшитe caнитapни ycлoвия и xpaнeнe, пpeпълнeни вoeнни и бeжaнcĸи лaгepи…
Близо 99% от смъртните случаи са били на хора под 65 години, половината от тях на възраст между 20 и 40 години.

Едрата шарка

Едрата шарка, наричана още вариола, е една от най-древните инфекции, познати на човечеството. Причинява се от два вида вируси - Variola major и Variola minor. Именно вторият е смъртоносният и то при 40% от инфектираните. Тази шарка се е понасяла най-тежко от децата, смъртността е била 80 на сто. Последици имало и при оцелелите - тежки увреждания, слепота, белези. Вариолата е убила между 300 и 500 милиона души по света. До средата на 18 век едрата шарка е била една от най-разпространените инфекциозни болести в света. Вирусът се е предавал по въздушно-капков път, чрез допир на заразено лице, предмети и т.н. Първата ваксина е създадена в Англия от един селски лекар-Едуард Дженър, през 1796 г. Последният случай е регистриран преди повече от 40 години. След множество имунизации в целия свят, едрата шарка се смята за победена. Хората, родени малко преди 1980 г. обаче, не са имунизирани срещу вируса.

Туберкулозата

Макар болестта да е позната още от древността, през 19 и началото на 20 век заболяването придобива сериозна обществена значимост като се превръща в ендемично заболяване. През 1815 година, един от четири смъртни случаи в Англия е в резултат на туберкулоза, а във Франция всеки шести. През XX век от туберкулоза в света умират около 100 милиона души. Покосени от „жълтата гостенка“ в началото на миналия век са редица изтъкнати български поети, писатели, историци…
Болестта продължава да е сериозен проблем. Данните през 2007 година показват, че в света има 13,7 милиона хронични случаи. През 2010-та новозаразените са 8,8 милиона души. Смъртните случаи са 1,5 милиона и то най-вече в развиващите се страни. За да се избегне заразяването се използва БЦЖ ваксина в световен мащаб. Усилията за овладяването й през годините не са малко, но само през 2017 година от нея са се заразили нови 10 милиона души, починалите са 1.6 милиона. Въпреки това болестта остава сред най-опасните инфекции за човека, изпреварвайки дори СПИН. А съвсем наскоро, в началото на 2020 година, стана ясно, че България е сред първите страни в ЕС по брой на зaбoлeли oт тубeркулoзa. Само преди три години броят на болните у нас е два пъти по-голям от средния за ЕС.

***

Стряскащи данни, за които вече рядко се говори. Не се изнасят непрекъснато в публичното пространство, не се подлага обществото на строги ограничения. Всъщност, огромен процент от хората със сигурност не знаят за тях.
Днес, заради короновируса, бяха въведени редица ограничения. Това доведе до сериозни икономически катаклизми. Случи се дори немислимото - мерките влязоха в храмовете. Вярата на хората отстъпи място на страха. Изпитанието коронавирус се оказа по-силно. А човечеството винаги се е изправяло пред подобни тегоби - войни, глад, болести. Винаги ги е имало и ще ги има. Вярата обаче е вечна!
Мария КАЛОЯНОВА, 24smolian.com

На снимките:
При туберкулоза и испански грип, снимки Уикипедия и framar
В Родопите при опасност от коронавирус