Пандемията прати вируса в джобовете и душите

Пандемията отминава, противоепидемичните мерки падат. Веднага усетихме, че отсега нататък ще бъде по-зле дори от стоенето по стаите. И сами да поискаме да се върнем обратно в тях, с райбера отвътре.

Не сме същите, наистина. Вървим по улицата, карантината е свършила, все още интуитивно заобикаляме  хората, леко се дистанцираме и внезапно срещу нас върви приятел, когото не сме виждали от месеци. Приближава и с двоумим-смеем ли да се прегърнем, да подадем ръка, като в света от вчера, или е по-добре да се спрем на два метра дистанция. Говорим на разстояние, ако от неудобство се здрависаме, веднага слагаме дезинфектант на ръцете си. Него не сме го оставили, носим си го в чанти, джобове, за да ни е на разположение и да си намажем ръцете като влизаме в някое учреждение. И маските ги носим дори под брадичката ни. Отбягваме да ходим по заведения, спорно е коя причина надделява повече-липсата на средства или страха. Може би и двете.

Няма да е чудно, ако след две-три години всичко сега ни изглежда като един не толкова мрачен ленив следобед. И няма да е чудно, ако поискаме да се върнем обратно. Както някои днес искат да се върнат в миналото. Там винаги е по-сигурно, макар че бродят предимно призраци.

Маски долу, усмивки няма

По улиците, по учрежденията трудно ще видите усмихнати и вежливи хора. Но това не е толкова от карантината колкото от обхваналото ги отчаяние, безработица с елементи на глад и инфлация. Дори сега ще се чуят реплики, че поне не са спирали тока по време на извънредното положение, озаптиха през този период донякъде и частните съдебни изпълнители, донякъде и банковите кредити.

Хората вече са притеснени как ще продължават занапред. Една част от  тези, които са работили в заведения, са на борсата, а отново наетите казват, че обектите са празни.  Собственици на малки заведения са ги затворили, защото не са могли да си позволят да плащат наеми при затворени обекти. Надеждата за много хора е летният сезон, но по всичко се очертава той да е много слаб. Курортите са празни, а и няма пари за почивка. „Всяка година резервираме в Слънчев бряг, но сега се отказахме. Бях в платен и неплатен отпуск по време на пандемията и само съпругът ми работеше. Имаме и две деца и решихме, че морето ще ни бъде лукс тази година и не можем да си го позволим“, споделя смолянчанка. На нея й е тъжно, че няма да могат да си позволят така жадуваната лятна ваканция. „Само това ни липсваше, този вирус ни съсипа, не се разболяхме, но мизерията ще продължи много дълго и след него“, коментира възрастен мъж.

„Гадна година, дано по-бързо свърши.

Моля ви някой да ми прати покана за приятелство, защото приятелите ми са 2020, мразя тази цифра“, написа във фейсбук родопчанин. Четящите поста му веднага откликнаха и му изпратиха повече покани.

Психясването е очевидно, защото от един филм минаваш на друг. Най-щастливи бяха майките, че отвориха детските градини. И за децата добре, и за тях. Завършващите средното си образование не можаха, както повелява традицията, да се разделят с преподавателите и съучениците. Абитуриентите бяха много ощетени. Това беше видно и от постовете, които споделяха. За последно влезнаха в училище, когато се явиха на задължителните матури.

Страшното не свършва с края на извънредното положение, а ще започне след него. Дано да няма втора вълна, молят се хората, защото тогава ще е пагубно. Това сега коментират родопчани  – какво ще правят ако се появи през есенно-зимния сезон втора серия на коронавируса. Дори вече и шеговитите постове във фейсбук поспряха, защото положението е много сериозно и всеки го усеща по джоба си.

Наистина няма да сме същите след края на извънредните мерки, а и вече не сме.         

Николай Михайлов, 24smolian.com