Ракия, компоти и чат-пат сръбска музика

Мрънкащи индивидуалисти, заедно само на маса

Случващото се в държавата ни и нашите реакции за кой ли път показват, че ние сме индивидуалисти. Там ни е силата, когато действаме поединично, но за дадена кауза да се обединим и да отстояваме правата си е почти мисия невъзможна. По-лесно е да мрънкаш,  псуваш и да се жалваш във фейсбук. В лабиринта от новини в социалната мрежа ще разберете, че хората са тотално объркани от разнопосочните комуникационни канали. Едни са за мерките срещу разпространението на Ковид-19, според други изобщо няма такъв вирус, а трети пък са категорични, че не трябваше да се отпускат мерките, защото заразените нарастват. Когато пък действаха същите тези правила се изказваха против тях и коментираха, че са нарушени нашите свободи. Има и такива, които си искат спокойствието на къщите с райбера обратно и да се върне извънредното положение.

Родопчани вече са в тотална паника как ще оцелеят

Няма летен сезон, затворени заведения, фалирали малки магазинчета, пълна трагедия. Съкратени хора, изчерпани отпуски и хаосът е пълен. Политическото блато, в което сме затънали, пък хич не интересува хората, защото те са свикнали да се спасяват поединично. Скандалите не секват по върховете, но родопчани знаят, че те все сами трябва да търсят варианти. Скандалите не плащат сметките, не пълнят хладилника затова всеки сам трябва да се оправя.

В същото време се възхищаваме на сърбите как се вдигнали.

Ние само се възхищаваме във фейсбук, но ако трябва да се вдигнем я се съберат 100-200 души. Най-лесно е да пишеш и да се възмущаваш без да направиш нищо. Нашенци толкова са свикнали с това да се оправят сами, че дори не им минава на ум, че трябва да изискват от управляващите и да отстояват правата си.  

Държавата ни съвсем не е пример за подражание, но когато има нещо, от което си недоволен - пребори го, промени го, направи го по-добро. Но ние сме търпеливи и до колосални, разтърсващи мерки не се стига.

Всъщност сме роби,

доброволно сме се предали на тази съдба. Не виждаме светлина в тунела, песимисти сме и се сещаме колко велик народ сме по празниците. Мърморим, оплакваме се и завиждаме.

Сега се наблюдава и друг интересен феномен.

Надеждата, че Васил Божков ще ни оправи?!

Подкрепящите новия му политически проект може би очакват бюлетината да се търка с монета.

Страшното не свърши с края на извънредното положение, а започна след него. Дори вече и шеговитите постове във фейсбук поспряха, защото положението е много сериозно и всеки го усеща вече осезаемо и по джоба си. Вече не сме същите, а сме още по-отчаяни,  озлобени и нещастни, а пък и гърците ни затвориха пътя към тях. Само, че техните хотелиери и ресторантьори изразиха недоволството си пред техните власти, че въведените мерки ще се отразят пагубно върху туризма. Нещо, което при нас няма да се случи и нещо, за което пак ще коментираме какви са обединени гърците във фейсбук. Ех, ако протестите ставаха в социалната мрежа, отдавна да сме извоювали каквото пожелаем, но уви.

Ако не променим народопсихологията и мисленето си ще се въртим в омагьосания кръг гурбет в чужбина, демографска криза, продължаваща мизерия, недоволство единствено във фейсбук и да не забравяме Ковид-19. 

Николай Михайлов, 24smolian.com

На снимките:

-Като на опашка през епидемия – далеч и поединично

-У дома се пие ракия, варят се компоти, слуша се чат-пат сръбско…

Бел.ред.: Статията бе публикувана в печатното издание „Родопи voice“ ден преди старта на протестите в столицата