ВИДЕО репортаж: Как Валери Калеканов от Гърнати отглежда с гайда най-търсеното от „милионери“

Любов към животните, традициите, работата, баирите. Всичко под звуците на гайда. Да отглеждаш най-търсеното за трапезата на „милионерите“ от Арабския свят. И то да загива… Една история от Родопите.

***

Валери Калеканов - самоук изпълнител на кабагайда, родопчанин с дълбоки корени, един от последните „мохикани“ сред животновъдите. Отглежда над 500 овце от изчезващата вече порода – среднородопска, в родопското село Чуково. Всичко това с помощта на своя 70-годишен баща, за който всъщност вече ви разказахме - „оригиналният“ чобанин, неговото забележително куче Шаро и безценната му помощ за стадото. Онова бордър коли, което съумява да върне овцете от километри в планината.

Стадо след 12 години гурбет зад граница

Самият Валери е четвърто поколение животновъд, чийто род произлиза от смолянското село Гърнати, по-известно като „инкубатора“ на животновъдите. Вероятно това е и причината след 12 години в чужбина да се върне и избере пътя на овцевъд в Родопите.
„За Коледа се прибрах, уж на почивка. Обаче, така стана, че това бащиното, дядовото, вроденото животновъдство като тръпка ме завладя и останах. За съжаление с всяка изминала година нещата станаха все по-трудни, но продължаваме да се борим. Ние сме последните „мохикани“ в този отрасъл. Имам чувството, че след нас няма да останат животновъди“, казва с печал мъжът пред 24rodopi.com и продължава да ни разказва, как въпреки неволите устоява.
„В момента са 400 майки, но се е стигало и до 450 и така общо с агнетата са наброявали до 800 бройки. Цялото стадо отглеждаме само двамата с баща ми, поради липса на работна ръка. Няма желаещи за тази работа, специално за нашия отрасъл овцевъдството, а той е най-тежкият в животновъдството“, твърди Калеканов.

Най-болезнената тема е реализирането на продукцията…

„Винаги, когато дойде това време, сърцата ни са свити. Причината е, че производителят е губещ, а крайният потребител е ощетеният“, казва родопчанинът.
Трудностите не го сломяват, бори се докрай, а причината е любовта към животните.
„Овцевъдството е краста. Който се захване един път с този отрасъл не може да се откаже, но това са само хора, които милеят за животните, обичат ги. Ето, баща ми, на 70 години е, сигурно ще си отиде с тях“, допълва Валери.
Истината е, че родопските агнета и по-специално тези, от рядката и вече изчезваща среднородопска порода, са едни от най-предпочитаните, дори в световен мащаб. Те пасат по хълмовете в планината, където има богато разнообразие от билки. Няма как това да не се отрази на качествата на месото. Нещо повече, те са изключително търсени в арабския свят. Лошото е, че въпреки даденостите, отрасълът оцелява на ръба… 24rodopi.com