1989 – бедните оптимисти, 2020 - богатите песимисти

„Светът вече не е същия“. Тази реплика я чуваме все по-често. Паниката около пандемията и случващото се със смъртоносния вирус вече диктуват дневния ред на живота ни. Поне на този етап. С минаването на годините се пречупват и събития, които навремето, когато са се случили, са били исторически и преломни. Такъв е 10 ноември 1989 г., когато държавата ни тръгна по пътя на демократичните промени. 31 години изминаха от тази дата, от еуфорията около протестите тогава и надеждата ни за по-добър живот. Какво се случи за тези години, в една публикация едва ли може да се обхване всичко, но по-добре хората да говорят отколкото политиците, защото някъде по този дълъг път доверието все повече се изчерпваше.

С настъпването на демократичните процеси и смолянчани се сблъскаха с прехода, преживяха купонната система, когато рано сутрин се редяха за хляб и мляко на опашки.

 

Градът започна и да обезлюдява.

 

Предприятията, които даваха поминък, бяха преструктурирани или закрити. Заговори се за картелни споразумения, които диктуват заплатите в частния сектор. По-възрастните родопчани изпитват една носталгия по социализма въпреки тоталитарното управление, репресиите, забраната да се пътува и т.н. Най-интересното е, че хората коментират всичко, пречупено през призмата на битовото ни оцеляване, както и с известна доза „мили спомени“. Точно тези спомени са свързани с евтините цени на стоките, ходенето на почивка по два пъти и спокойният живот. Явно хората стигнаха дотам, че покрай битовото си оцеляване забравиха за Държавна сигурност, за лагерите, за невъзможността спокойно да изповядват вярата си и невъзможността на пътуват в страните от „загниващия капитализъм”.

 

Усмивката не се вижда от маски, но и от…

 

Безвремието, апатията, безпаричието и отчаянието отдавна е обхванало и родопчани. Дори сега казват, че с маските доста хора не ги разпознават и не ги спират за приказка.  Това е факт, ако се загледаш във физиономиите на хората, преминаващи като сенки и зомбита по улиците, ти става страшно. Никой не забелязва другия, ако някой поздрави умисленият в собствените си проблеми се стряска и казва: „А, здравей, не те видях". Следва машинална реплика „Добре съм", което изобщо не е така и пак поглед в земята и връщане към мислите, които са свързани единствено с  оцеляването и битово, и здравословно в тази пандемия. Рядко можеш да видиш усмихнати хора, а злобата се излива най-вече в социалната мрежа. Интересно мнение сподели смолянчанка по повод факта, че хората в Смолян от много години са по колите, а не по улиците. Да, факт е че в града ни има много автомобили, дори в семейството всеки член е с кола. „Колата си е удобство, вършиш си работа, спестяваш си време и най-вече не срещаш досадни хора по улиците, които само те разпитват за личния ти живот. Има и друга категория, които като знаят къде работиш започват да искат услуги и те натоварват. Затова по-добре с колата, спираш пред магазина пазаруваш си, взимаш си децата от градина и училище и хоп вкъщи. Там е най-добре“, коментира смолянчанката.

 

Затворихме се, не искаме да общуваме

 

Да, на всеки вече му е досадно някой да иска нещо от него. Затворихме се, не искаме да общуваме, а сега мерките около пандемията някои тихичко ги приветстват, защото е необходима дистанция, ограничават се масови събирания, работиш дистанционно, където може да стане и така, затварянето в себе си продължава и ни дава спокойствие и уединение. Ако искаш ще се обадиш по телефона, ако искаш ще се скриеш във фейсбук и вайбър и все едно те няма. И да ти пишат, ако искаш ще отговаряш. От години вечер градът е празен, а сега още повече заради мерките. Вече няма нужда да коментираме и теориите за световните конспирации. Вече сме затворени, не искаме да общуваме и единственият ни социален живот е в социалните мрежи. Удобно и лесно, ако решиш ще теглиш една на някой, а може само и да си гледаш информационния поток без никой да те безпокои.  

 

Спокойствието от „онова време“

 

По онова време се живееше в един свят без информационни технологии, мобилни телефони, съсипващо напрежение. Връзката беше стационарният телефон, като не си в къщи няма кой да те безпокои, а ако отидеш на почивка-още по-добре –пълен релакс. Ако решиш да позвъниш на някой чинно се редиш на опашка в пощата и чакаш реда си за кабинка. Преходът ни отне това спокойствие, както и да разполагаш с времето си, да живееш по-спокойно и най-вече с илюзии. Но светът се развива и по природните закони прави място на новото, което неизбежно идва.

„Сега е по-добре и коронавирусът ще отмине. Хората могат да пътуват по света, да се реализират, да печелят добре, пак казвам мерките ще отпаднат. Могат свободно да ходят на църква и на джамия, няма кой да ги записва кога влизат в храма или пък насилствено да им сменят имената. Ако искате оценете и това, че хората могат да живеят без да са сключили граждански брак, а тогава това беше неморално. Както и да се разведеш. Да не забравяме лагерите, където пращаха ако слушаш „Бийтълс“ и си с къса пола, или пък се изкажеш нещо срещу първите в държавата. Живеехме в страх“, коментира 49-годишен родопчанин.

 

Евросредства и тъмни жилища

 

„Покрай тази корона пък може и децата ни да се върнат от чужбина, нищо не се знае, но и държавата да създаде по-добри условия за тях. Ето липсват лекари, стана така, че сгради и апаратура има, но няма лекари и медицински персонал. Сега е моментът управляващите да се замислят и да сменят приоритетите си. Да помислят да върнат младите хора“, коментира смолянчанка.

Смолянска област се развива и сега по отношение на инфраструктурни проекти и от  европейски средства. Голяма част от тях отиват, за да се възстанови вече съграденото. Сега не се строят блокове и къщи, а се санират. Или пък правиш периодично ремонти и сменяш дограма на апартамент, купен преди повече от 30 години. Сега не чакаме по пет –шест години за чисто нова руска кола, а купуваме автомобили от Европа.

„Сега жалкото е, че повечето от блоковете не светят вечерта, защото няма хора в тях.  Сега има всичко по магазините, но хората нямат пари и отново не могат да си позволят да си купят каквото пожелаят. В днешно време всичко има, но пари няма. И течните шоколади стоят по витрините, но го няма този интерес, както преди демократичните промени. Същото е и с кока-колата, дънките, бананите и портокалите“, спомня си с носталгия по онова време 64-годишен смолянчанин.

„Опитваме се да обясним на децата си, че времето преди 10-и беше бедно, но белязано от оптимизъм и се живееше по-леко. Дали младостта ни или политиката и държавната пропаганда успяваха да създадат това чувство не знаем, но като всяко по-старо поколение времето на нашата младост беше най-хубавото време в живота ни“, допълва мъжът с насълзени очи.

Светът вече не е същият, нищо че сме негови граждани. Пътуваме в чужбина свободно, но сега и чужбината се затвори. Сега изразяваме мнението си, живеем в онлайн пространството и общуваме свободно.

Пълно щастие няма, едно за сметка на друго. Светът се развива, глобализира и променя, тенденция от която не можем да избягаме. Дали след още 30 години пък няма с носталгия да си спомняме и за времето след 10 ноември 1989 г. Който е жив, ще види…

Николай Михайлов, 24smolian.com

На снимките:

-Бленуваните корекоми по времето на соца

-Пешеходната улица празна, но по пътното платно не могат да се разминат колите