„Икономическото чудо“ за всеки дом: С една държава – 4055 хляба!

4055 хляба е можело да си купи в рамките на година едно домакинство в страната. Данни на Националната статистика за 2019-та. Този брой е бил 4218 две лета по-рано. 132 чифта обувки м.г. срещу 107 десет години преди това. Говорим само за мъжки.

Такива работи в статистиката из Отечеството.

Подобрение на живота и ала-бала. Инфлация изяждаща всяко вдигане на доходите.

Далавераджии, за които и кокошките из селата знаят, но не и органите. Защото са „органи“ на отделителната система. Бъбреци ок, но черният дроб на обществото спря да се бори с отровите. Няма детоксикация, има цироза. Предхождана от стеатоза, вследствие и на затлъстяване. Тлъстини и „мазнинки“. Но за определени касти и нива на будалите данъкоплатци. Чиито средства отиват по усмотрението на определени личности, на някои от които в главите им освен мас друго няма.

Та такива „агнешки подробности“ от стадото.

 

Простаци управляват смачканяци

 

„Вие луди ли сте? Защо стоите тук? Някакви простаци и тъпанари управляват смачканяци. Бягайте и ходете в нормалния свят. Дори и пеша“, категоричен е един 40-годишен мъж от Родопите. Казва се Коста. Продукт на смесен брак. Ама толкова миксирана версия, че само дето и еврейски корени няма. Продукт на „обединеното общество“. Което никога инак няма да достигне тези висоти. Но пък е прозрял за себе си една истина. Само негова, аха да речем, но като си помислим колко стотици хиляди избягаха…

„Няма да ви правят на маймуни тия нещастници, бе!“, изрича Коста.

„Мятат ви жълти стотинки и пикаят отгоре ви“, допълва.

Гнусно. Тежко, истинско. Реалностите, през очите на лумпените партийни чиновници и тези, които им плащат заплатите чрез данъците си, но вече са зад граница. Плащат роднините им. И последните издържат благодарение на техните преводи.

 

Икономика

 

Страната ни произвежда главно… услуги. В прекия и преносния смисъл. Имаме молове, нямаме заводи. А пък тези, които се градят с думкане на тъпана, са за фарове и маркучи. Заобикалят ни огромни компании и огромни инвестиции. Защо? Всеки знае сам за себе си отговора.

Служим ту на едни, ту на други господари, и докато се опитваме да угодим на всички, заедно влизаме в дългове като за световно. 30 милиарда за последните десет години.

Честито!

 

Политика и спомени

 

В България политиката се прави върху спомени. Едни комунисти пазят от други комунисти, едни демократи от по-прежде „демократични явления“.

„Възродителният процес“ в тоталитарна България изгони стотици хиляди български граждани в Турция. Това бяха хора с отлично образование, познания, компетенции и възможности, които също бяха в основата на икономическия подем на Турция…“.

Думи на професор в южната ни съседка.

„Ако не бе „Възродителният процес“, в България можеше да има президент от турския етнос“-думи на политик отвъд южната ни граница, спестил факта, че всички с двойно гражданство могат да гласуват в България…

Ренесанс и турско робство са още в устите.

Такава е политиката. Угодническа, с козируване, потупване по рамото и със спомени. Ако, ако, ако…

 

Жертвите

 

„Знаете ли колко млади хора от нашето село починаха в Западна Европа, докато работят там? Виждали ли сте как паяк изсмуква жертвата си в паяжината? Това се случва с нашите хора в чужбина. Изцеждат ги докрай. Само работа и работа. Млади хора губят живота си от инсулти и инфаркти. Къщите им остават недостроени у дома“.

Думи на възрастен жител на родопско село. Те се потвърждават и от друг родопчанин, на около 60 километра от това населено място. В черната статистика на селото и региона му попадат десетки починали гастарбайтери зад граница.

Нашите сестри и братя загиват зад граница в търсене на по-добрия живот у дома. Такава статистика не се води в страната. Но, убедете се, обиколете тези населени места. Не само преди избори. Чуйте зловещите истории в кръчмата, по стените на която висят плакати на всички премиери от онова време, пък и на прехода. Не ги свалят. Знаете ли защо? „Защото не се знае“. Тъй казват тези убити от реалностите хора.

 

„Възродителен процес“ срещу „Гурбетчийски процес“

 

И докато за единия е виновна една партия с тоталитарния й подход в управлението, то за другия – всички метастази, пръкнали се за 30 години от онази, същата партия.

При втория процес обаче няма паметници, няма венци и цветя за жертвите. За тях има статистика – по колко са пратили към родината в рамките на година, и колко са загинали, докато претворят еврото си в изграждането на същата тази Родина, която ги изгони…

Страшният процес, за който са виновни всички породи политици в последните 30 години и за който никой не обелва дума, камо ли да изпитва вина…

 

Краят иде

 

На никого не му пука, че народът го няма. Че над 2 000 000 нашенци са избягали и създали семейства някъде другаде. Че се запалва къща в село, а няма кой да позвъни на 112. Жителите са двама. И те в къщата.

 

Асфалтът

 

„Късно е вече за асфалт. Той трябваше да бъде поставен преди 25 години. Както и канализацията. За кого правят тези неща сега? Хора не останаха. Всичко става с хора, а тях ги няма“, бичува като с камшик мнението на един родопски гастарбайтер.

Асфалтът води до пусти къщи. Крякане много от дейността, ефектът нулев.

 

***

Бизнесът: Няма кадри!

Болници: Техника има, лекари няма!

Държавата: Рай е тук!

Хората: Избягаха децата, внуците!

Кой казва истината и кой лъже е въпрос на лично мнение.

Когато обаче не остане кой да плаща данъци, може би, тогава и само тогава, истината ще възтържествува. Нейната победа обаче ще бъде като опело.

***

Българите обичат да вярват в месии, които пък не спират да влизат в библейските сюжети и да изземват ролята на поредния спасител. Само Христос обаче може да нахрани 5000 души с две риби и пет хляба…

 

Жельо МИХОВ, 24smolian.com

На снимките:

-Чакане пред пункт за помощи от ЕС

-Пълните тефтери от вересията

-От авария на авария си копаем дъното