Кенеди, карти и „крупни суми“: Твърдият член няма страх от патрон(че)

„Казах й директно! Това не е какъв да е член. Това е партиен член!“.

Така обрисуваше един млад човек взаимоотношенията си с дама. Той с партийна книжка, тя едва прохождаща в атмосферата на партията. Хвалеше се с изпълнението на задачата по прилагане на Член Първи из кръчмите. Говореше, че е тренирал бойни изкуства. Прегърбената и тътреща ходила походка аха да го издадат. Но пък това направи един „бушон“ в окото след поредното самоизтъкване на възможности в родопска кръчма. Просто някой не бе устоял на очеизвадните доказателства, че членът няма никакъв усет за мярка.

Истории разни из планината. Малки детайли от всеобщата картина на „хала ни“.

 

Всички се хвалят с Члена

 

Де що има себеуважаваща се партия в страната се хвали с членската си маса. Колко много била. Колко много младежи имали, как били първи.

За последното са прави. Глаголите са спрегнати в минало време.

Младежите отдавна надхвърлиха младежка възраст, други се отказаха, трети избягаха. Защото им писна. Идеалите бяха заметени от ползите. Преди много години. Останаха „маймуните на клона“. С членовете. И всеки се хвали с някаква членска принадлежност.

 

Кенеди преди куршума

 

„Не питайте какво държавата може да направи за вас, а се запитайте какво вие може да направите за държавата си.“.

Знаменит цитат из устата на 35-ия президент на САЩ. Джон Фицджералд Кенеди бива убит от куршум, изстрелян на 22 ноември 1963-та година.

Един от най-добрите оратори, стъпвали в Белия дом. Речите му са надъхващи. Политиката му-нищо особено. Хеле след фиаското при „Залива на прасетата“ в Куба.

Но все пак-човек на 46 години, рекордьор по най-бързо произнесена реч, млад, надъхан, олицетворяващ американската мечта.

Член на Демократите.

 

У дома

 

„Ти какво даде? Какво даде?“, пита възрастен мъж. Застанал е в край маса, очукана, с изгнили крака.

Гадна лампа определя края на играта на карти, в която той участва. Крушката изнемогва. Вечери наред комар под нея, не може да смогне.

Ту светло, ту тъмно. Играчите обаче са запалили свещ. Насилствено втъкната в гърлото на празна бутилка ракия. Изчегъртаният восък свидетелства за усилията им. Малка струя разтопен восък продължава да се стича.

Те спорят.

За карти.

Раздават ги по три. Хвърлят стотинки по масата и залагат. За печалба от по няколко лева.

Успокоение за душите. Надграждане на битието. Съвременният Джак с бобеното зърно, който трябва да пропълзи нанякъде.

Пламъкът се опитва да избяга в различни посоки от замаха на ръцете. Те праскат картите на масата и броят. Калкулация на ежедневието. На нищетата. На отчаянието. На свършеното, на доволството.

Нашенецът обича да играе комар. Малкият илач за душата, останала без сили. Да приеме, да доказва, да се бори. Но продължава да иска. Да иска поне 20 стотинки повече.

 

В механата на смачканите души

 

-Върху главите ни ще построят вече сгради!-казва един от играчите.

-Боли те!- отговаря му друг.

-Какво да направим?-пита трети.

-Стойте си мирно, с нас и без нас все тая-убеден е четвърти.

-Ми тези, дето трябва да правят, нищо не правят, що пък ние, те да го сторят!-опълчва се на всеобщата тактика пореден. Стиска картите с треперещи ръце и неистово иска да спечели.

Надигат се патрончета с алкохол. Премлясват устни. Тегобите се забравят и фокусът е върху картите.

Монета се претълкулва по масата. Петдесет стотинки. Една ръка с рязък удар спира хода й. Праска по масата и очите блесват. „Печеля!“, кряква. След това прибира крупната сума от 2,50 лева.

Душите са усмирени. Всеки е начесъл крастата си. И за политика, и за печалба, и за шанс.

Следва прибиране и поредното мълчание. Страстите останаха някъде там, из масата. Върху която стои свещта. Тънката струя от пригасения с плюнка пламък още се носи нагоре. Разнищвана, раздирана от въздуха, ставаща част от пленяващата мъгла…

Празни патрончета изгубват последни капки от гърлата си, победени от Играта.

 

***

Малко Кенеди, малко Родно, малко Питиета.

Всеки иска да е Член, всеки иска да спечели, па макар и два и петдесет, всеки иска нещо. Никой не иска куршум, жадува за патронче.

Но кой колко дава?

Жельо МИХОВ, 24smolian.com

На снимките:

-Силни карти

-Това да има, друго не трябва