Коледа като бизнес, надеждата като селфи?!

Съвест на промоция, по лев чрез SMS

Една компания налива милиони в реклама, за да смени синьото облекло на Санта Клаус с червено, цветът на бранда й. Чат-пат пък добрият старец кара ТИР с продукцията й из телевизионния ефир по това време на годината. Дядо Коледа тираджия.

Рождество е превърнато в бизнес за милиарди…

***

Предстоят едни по-различни празници. Без тържества, концерти, но с неизменните кампании. Без хора край големите градски елхи за масова употреба.

Голямо милосърдие настава в края на годината.

Истинско усърдие то да бъде прилежно заснето, онагледено по медиите. Всички се сещат за благотворителност, но не забравят и фотоапаратите, телефоните са все в режим „Камера“.

Един разнесъл калъфки, друг спретнал обед, трети парти за деца, четвърти не стъпва в храм без фотограф да го заснеме. Пети, шести, седми - от детски градини, центрове за сираци, та до хосписи.

Струи в края на годината милосърдието с чутовно усърдие. И всеки иска да се снима с жеста си…

Съвременните индулгенции чрез фотография. Само, че тази икономическа промисъл на Католическата църква отдавна е в миналото. Съвестта не може да се изкупи, за нея няма разписка с опрощаване на греховете. „Не търси отплата за добрината“ („Последното изкушение“ на Никос Казандзакис).

Смисълът на добрината не е в удрянето на тъпана, на хореографията за снимките, на флашмоба на погубените в суетата души. Човек няма как да стане по-добър с хвалби или снимки. Жалко е. За хората, с които се позира ухилено. Изнасилване на дереджето им за миг внимание.

Тръгват всякакви кампании за изкупуване на чиста съвест, за която плащат най-бедните.

Тези, които понасят на плещите си кръста на едно нехайство, безхаберие преминало в отегчително презрение към малките проблеми в една опърпана държава. И така до следващия път. Във всяка кампания плащаме за възможността в края на годината едни хора в държавата да грейнат от удоволствие за събраните милиони за едни други хора, за които нито те, нито подопечните им институции правят каквото и да било през останалите 11 месеца.

„Българската Коледа” е индулгенцията за недъгавите „държавници”

В която плащаме ние. Лесно е, кратък номер и лев без ДДС, за да свършим това, което държавата може да „изцери” и да не се налага повече лечение. Лицемерие струи от екрана, а насълзените очи на водещите, само след ден ще бъдат весело разтеглени в поредното риалити, което ще спусне завесата към онези-грозните, с болестите, за които никой не желае да се сеща, поне през следващите 11 месеца.

Но иде краят на годината. Пазарува се масово, що към потребителската кошница не добавим и малко съвест, на кило? Лев парчето на краткия номер. Нужна ни е. Спасяваме самите нас, а и тях. Не нуждаещите се. Те имат нужда всеки ден, не веднъж годишно на ниво равносметка „пък аз добър ли бях тази година?”. Спасяваме онези, за които всички останали сме „другите”, с проблемите. С SMS спасяваме статуквото, в което държавата е вечно в катастрофа, а виновни няма…

Бедняците помагат винаги

„Кажи колко пари ти дадох предния път…”, „Тук оставихме 15 милиона лева…”. Тези слова, ведно с всякакви разпределения на баници представляват завършения политик на прехода. Персоната, пръкнала се от стомашните катаклизми след опоскването на 111 000 квадратни километра трапеза. Звучаща натрапчиво като оригване насред строги пости.

„Кой е новият номер за събиране на пари? Ще пусна едно съобщение за децата, които се нуждаят от лечение. Аз и дядото винаги пращаме”, казва старица, излизайки от пощенски клон в малък родопски град. Взела е пенсията. Готова е да даде и за благотворителност. Иска всички да помогнат, а дори с едно левче ще се натрупат толкова средства, че отново ще има усмивки по лицата на хората в нужда. Може би щеше да е много по-успешен социален министър от всички изредили се. Щом с една жалка пенсия успява да прави чудеса? Малки, но лично свои. И това я прави щастлива.

***

Тези празници ще са по-особени. Те ще ни дадат повече повод за сплотеност, за размисли, за преоценка. У дома вместо по молове и в кръчми, край малката елха, вместо под празничните светлини на уплашените от пандемия градове. Повече размисли за свършеното, за важното, преоценка и почистване на долапите в душите.

Смисълът на Рождество не е в бизнеса за милиарди, програмираната благотворителност и лицемерните снимки с насилени усмивки заедно с нуждаещите се. Не е в безумното харчене, не е в дебелия старец, който кара ТИР с газирана напитка в ръка. Домашната сплотеност може би ще успее поне веднъж в последните 70 години да прероди обществото наистина към по-добро. По-чисти помисли, по-малко фалш, по-голямо разбиране към другия.

Всичко е може би. Защото цялото прераждане на духа зависи от самите нас.

Жельо МИХОВ, 24smolian.com