Смърт и битка за живот: Ковид „смаза“ цяло семейство! (видео)

Семейство с диагноза „Ковид“. Семейство, което губи свои близки заради коронавирус. Семейство, пръснато в момента в различни болници в страната и се бори, битка за живота. Семейство, което мобилизира всичко, за да победи и оцелее…

История за болка, за дух. История за Ковид-19 от първо лице. Разказана от Светльо и съпругата му Мария. Двамата в момента са хоспитализирани в различни лечебни заведения в страната. Настанена за лечение е и майката на мъжа.

 

***

Светльо първо губи баща си, после и близък приятел. Не спира да се тревожи за съпругата си Мария, която също е в тежко състояние, докато той самият едва намира сили, за да разкаже. За мъчителната борба, за силата на духа и тялото, както и за мъката…

„Не можеш да си представиш какво геройство е да отидеш до тоалетната.

Днес иначе съм малко по-добре. Мога да махам маската с кислород. Не е вече от онези дни, в които краката да не те слушат изобщо. Показно за това колко е гнусна тази болест и колко е изродска е примерът със смъртта на мой приятел. Той почина в четвъртък сутринта. Жена му е лекар, двамата му сина също са лекари, но нищо не успяха да направят за него. Отиде си човекът“, разказва за 24rodopi.com Светльо. Разказ от болничната стая.

Вирусът не само ги е съборил физически и психически, но и хванал в капан. Дори да изпишат съпругата му, а също и майка му, няма кой да се грижи за тях.

„Тя, Мария, ако се прибере вкъщи, ако я изпишат, ме притеснява това, че ще е под карантина и няма да може да излезе поне ядене да си вземе. Майка ми вече също е по-добре. Искат да я изпишат, но ние се помолихме да я оставят 2-3 дни още, че всички сме по болници и няма нито кой да я вземе, нито кой да я закара вкъщи, нали и татко го няма вече. За резил станахме да се молим да я оставят в болницата“, разказва още Светльо.

Всичко започна с 37,3 градуса…

„Моята одисея с Ковид-19 започна с ниска температура, около 37,3, с болки в гърлото и носово говорене. На втория ден почнах да вдигам повече, 37,7, и съответно започнах да отпадам“, разказва съпругата на Светльо-Мария.

Личният лекар я консултира само по телефона.

„Трябваше да се държа и психически и физически, защото другите трима членове от семейството ми вече бяха болни и положителни. Държах и стисках до петия ден, като останах сама. Страшно е да не знаеш дали ще можеш да дишаш нормално и да стигнеш до медицинска помощ. Личният лекар ти казва да се обадиш на бърза помощ,

а те ми казват да пия валериан и валидол и че 20 човека чакат да се освободят легла за лечение.

И тогава се качих на колата, с божията помощ, с нонстоп разговор със сина по телефона стигнах  до Спешното, където ми обърнаха внимание. Приеха ме и започна лечението. Това лечение май е еднакво за всички, казват че трябва да се борим. Те, лекарите, само ни помагат. Ужасно е да виждаш и чуваш как хората не могат да си поемат глътка нужен въздух“, споделя Мария.

***

Един разказ за срещата с коварния вирус. Среща, която показва, че въпреки съмненията, той съществува. В случая е оставил и трагични последици, които семейството на Светльо и Мария дълго няма да забравят…

„Родопи voice“