Доган или Борисов!? Или Слави може да си позволи да е само Слави!

Мутри, токсичност… Грозни думи в първия работен ден на новия български парламент.

Очите на някои проблясваха с пламъка на новия революционер, но в мнозинството от тези 240 народни представители талантлив би открил пресечната точка на спокойно пасящата в Алпите крава и вечно притеснения за заплатата си балкански субект.

Случи се очакваното – всички се нахвърлиха върху Бойко Борисов, който обаче си остана у дома.

Дори мисирките (журналистите, най-вече „-итките“, по бойкоборисовски) са някакси като на 9 септември. На уместната вметка „Честита свобода, държачи на микрофони!“, някои се врътват обидено: „Ама, моля ви се, аз не съм му пипала мускула на Бойко Борисов! Други бяха“.

*

Вай, анам! Приемат гласовете на ДПС, ама и се тревожат, че прегръдката с партията на Доган е отровна.

С „Вай, анам“ бай Мехмед, пенсиониран хлебопроизводител и дисциплиниран избирател, изразява емоцията си от нещо нечувано, невиждано, като например падналия в родното му село 30-сантиметров сняг на 8 април. „Вай, анам“ може да се приеме и като турски еквивалент на „Маайкооо, да не чуват“ на избирателката баба Райна с „разкритията й“ за „13 миляр парите, първо взема проститутката, тва-онва“ и колко много „боклук“ има в партийните листи.

*

Едно време Доган, за да оправдае пред избирателите – 99% етнически турци, прегръдката с БСП – наследница на извършителите на „Възродителния процес“, разви тезата за малката и голямата змия. Т. е. СДС хапе смъртоносно, докато „змията“ БСП може да си я пуснеш в пазвата.

Следвайки логиката на събитията от последните 30 години, от видимото и невидимото за българския преход - от тоталитаризъм към демокрация и от татова икономика до див капитализъм, но с преференциален достъп до обществените пари и европейските фондове, новият №1 в българската политика май трябва да избира – Бойко Борисов или Ахмед Доган!?

Има ли средно положение за лидера на „Има такъв народ“? Може ли Слави да си позволи да бъде само Слави!?

Това са фундаменталните въпроси в началото на 45-тия парламент, от които зависи дали това лято пак ще има парламентарни избори в България или на тази територия ще видим още невиждани неща.

А бай Мехмед ще възкликне „Вай, анам, какво се случи!“.

Колкото до „мисирките“, те не са важни – ще се умилкват около Слави Трифонов като пред Борисов в силните му дни и седмици. Дни и седмици, защото на Трифонов не му се полага кредит на доверие от 10-ина години! Времетраенето зависи единствено и само от него.

*

Ако сте нетърпеливи за това, което ще се случи в българската политика, един жокер от колегите от 24rodopi.com – следете онези национални медии, които до вчера еднакво обичаха и Борисов, и Доган. И чиито собственици не са тези, които се водят на книга.

И когато очаквате отговори на важните въпроси, никога не забравяйте, че винаги става дума за пари, за много пари.

24smolian.com