„Осъдените“ онлайн излежаха „наказанието“…

Броени дни през този март и още толкова през септември миналата година. Не повече от две-три седмици присъствени учебни дни имат последните в ротацията ученици от 6-и и 11-ти клас. Останалите учебни дни са прекарали зад монитора на компютъра или дисплея на телефон или таблет. Часовете са намалени с по 10 минути. Много от тези деца вече не си спомнят колко точно дни са прекарали в училище от началото на учебната година. Дори не искат да я наричат „учебна“, защото тази дума в случая е далеч от ефекта онлайн. „Ние сме си все едно във ваканция, само че по-дълга!“, възкликва единадесетокласник от Родопите, който така нареченото „дистанционно обучение“  е осъдило на безразличие към училището. И всяко оправдание започва с думите: „Ами вие какво искате, онлайн сме, учете и вие онлайн!“. А родителите  вдигат безпомощно рамене и просто се примиряват със ситуацията, нямат избор.

Няма го живия контакт, няма я връзката учител-ученик, която упражнява контрола. Урокът тече, учителят преподава, никой не оспорва това, но кой е чул и кой просто се е включил, за да отчете присъствие?! И тук идва логичната, но отричана от мнозина последица - мързел и почти никакви знания. Децата стават апатични, безотговорни, непукисти…

А през всички тези месеци постепенно се отпускаха мерките, ваксинираха учители, други просто преболедуваха, а децата (най-вече 6-и и 11-ти клас), те продължаваха да стоят далеч от класните стаи.

Сякаш осъдени да търпят, да приемат, да не учат. Правеха се ротации, този клас бил по-важен, онзи ще има матури, другите НВО… А останалите кучета ги яли, обречени да търпят у дома, с телефон в ръка. И така до 10 май, когато най-накрая, последните в ротацията се върнаха в училище, прекарали месеци в изгнание, зад стените у дома (къде на дивана, къде в леглото), излежали присъдата „онлайн“ .

Един родител, на когото му пука!

Снимка: pixabay.com

24smolian.com