Корупцията ражда мъченици - тъжната история на пропадналата държава

Корупцията в България се измерва с усещане. Усет, сетива, настръхване на кожата. Такива работи. Докладите на всякакви институти за изследвания. Тя няма мерило. Не може да се постави на кантара и да се отчете нейната тежест. Тя само се усеща.

Според докладите обаче, корупцията в страната ни държи челото в Европейския съюз.

И без тях, нашенци могат да определят параметрите й. Попитайте първия срещнат човек на улицата и той ще разкаже. Тъжната история на пропадналата държава. Ще разкаже, че на рушвет са готови от чистачката в Общината, та дори то Главния. Който и да е той.

Всеки докопал се до властта бай Ганьо започва да върши едно и също.

Едно кило корупция тежи тонове повече от едно кило открадната ръждясала арматура. За едното обаче наказани няма, а за другото лежат безброй много хора по панделите.

Инвеститори? Нима те не знаят как стават нещата тук? Затова и ги няма. „Присъстват“ в заплатите на разни чиновници из агенции, чието съдържание се изчерпва при рев след уволнение.

Корупцията е най-големият тумор в страната ни. Той е метастазирал навсякъде. Тази зловодна гнилоч ни запрати на последните места по всички класации. Тя предопредели жизнения ни стандарт, близък до африканско племе. Тя изгони милиони да търсят нормалност в чужди държави, колкото и тук все да я връщат и рестартират. 

Корупцията сътвори разделените семейства…

***

Ток убива майка и син в банята. Бащата гурбетчия тъкмо се прибира от Западна Европа. Зловещата новина го заварва по пътя към дома. Трагедия. Той гастарбайтер, съпругата му шивачка. Знаете колко взема той там и колко тя тук. Знаете кое ги е принудило да бъдат разделени. И докато той е там, за да строи Европата, тук няма кой да оправи бойлера. За минути губи семейството си. Защото трябва да оправя там, за да бъде малко по-добре тук. 

Защото, ако не се крадеше повсеместно; ако нямаше комисионни; схеми за източване, стегнати в скъпи вратовръзки; безобразни властови чадъри; нагла безнаказаност…, тук нещата нямаше да са чак толкова лоши. И там нямаше да е толкова търсено.

Колко мъченици дадохме? Колко загинаха по пътищата заради калпави ремонти, колко кампании за събиране на пари за връщане телата на поредните гастарбайтери? Никой не ги е карал да заминават, биха рекли някои. Всеки обаче има правото на достоен живот. И на избор. И когато хладилникът е празен за децата, а отвсякъде те заливат снимки с пълни чекмеджета с пачки и злато, бъркане в носа от страна на разследващи, то той е ясен. 

Корупцията ни убива, бавно, но сигурно…

От 24rodopi.com