Каквото е за Васил, такова е и за Юсеин, Георги, Иван…

18 години под земята като миньор. „И цял живот сме се мъчили на тютюна”, допълва мъжът.

Живее със съпругата си в едно село, в което има още един-двама души. Вода нямат. Децата са в Америка. Предлагали са им да отидат при тях и да доизживеят старините си. Отказват. Малката градина, порутената къща. Това е целият свят на тези хора, които не искат да напуснат родното…

***

От няколко дни медиите се занимават с драмата „Зуека напусна България“. Писнало му, бил разочарован. Ще търси друг живот, зад граница, в нормална държава, за себе си и семейството.

***

Каквото е за Васил, такова е и за Юсеин, Георги, Иван… И за стотиците хиляди, които напуснаха страната, защото не се съгласиха с притчите за съвремието.

Но те не са важни. Голямата драма на страната ни е в битието на „малкия“ човек, с всички условности на прилагателното. Защото малки хора няма. Всеки е важен. Независимо дали е в селото без вода или в Чикаго. Всички те дават идентичността на тази България.

„Вечер гледам новини. И само се ядосвам”, изрича онзи мъж от изоставеното село.

„Зорлян живеем”, добавя съпругата му и сяда на пръстта.

Жельо МИХОВ, 24smolian.com