Изнесоха трупа на концлагериста и го захвърлиха на…

„Да живеят! Ленин, Сталин, Ди-ми-тров!“.

С песен на уста, рецитирайки имената на вождове и учители концлагеристите се насочват към трудовата програма за деня. Надзорниците следят дали всеки крещи с достатъчен ентусиазъм имената на авторите на великия живот на пролетариата и тяхната лична преизподня, чрез която да изкупят греховете си към властта.

С песен на уста. Да поздравят като гладиаторите императора преди да отидат на смърт. Вървейки бавно, с бодри слова, но унищожена същност. Смачкани тела, но запазен дух. Който в същото време се рее високо. Над всичко и всички. Над злобните физиономии, гледащи със садистична наслада враговете на идеологията на тоталния мрак. Нищетата от окъсаните дрехи е замлъкнала. Лицата посърнали, сърцата свити, краката премръзнали, ръцете уморени, умът изключен. Но духът. Той прекосява бодливата тел, той покорява, не се примирява. Той не вдишва кофата с изпражнения в гадната барака, в която нощем телата се свиват, загръщани в одрипаните одеала на новата власт. Един карикатурист размазаха в мазето, скачайки с ботушите върху окаяната му глава. Само защото си позволил рисунка на светилата Сталин и Троцки. Та тях ли? Ще ги смачкат. Но преди това няма да оставят и помен от човешкото върху им. Инакомислието се наказва. „Те дори не знаят какво означава тази дума“, помисли си един от тях. Свит на две в леглото си. Изкашля кръв. После забрави дори за какво е мислил. Духът му се понесе над баирите на родното село.

Бяха го извлекли рано сутринта от дома. Не му обясниха за какво. Дни преди това бе казал на братовчед си-лентяй по рождение, но бързо претворил мързела в слугинаж на коминтерновците-„като ни вземете земите, какво ще ни дадете в замяна?“.

И го бутнаха там. В лагера, при много устатите. Имаха две ниви. Работеха ги сами. Веднъж беше помолил братовчеда да му помогне. Онзи обаче отказа. Земята била за селяните, той се занимавал с глобални проблеми.

Същият този го прати тук. Отнемайки му бащините имоти.

Сега се отпусна, забрави всичко. Духът полетя. Толкова високо, че всичко изглеждаше жалко и нищожно долу. Дребно и престъпно незначително. Хареса му. И повече не се върна.

На другия ден просто изнесоха трупа на концлагериста и го захвърлиха на прасетата…

Целият текст четете в петъчното издание на „Родопи voice“!

И още от темите в новия брой на вестник №1 в региона:

-Около 70 оферти от дами в Родопите:

Криза е, промоция – по 2,60 лева за минута с*кс!

-Семейство дилъри продават дрогата пред дома си!

-Тоталитарният строй на страховете

-Не превръщайте живота в концлагер…

Да живеят! Ленин, Сталин…, Вак-си-на-та!

-Футбол и семки от баирите:

Хайде „Арда“, ех „Родопа“, само „Левски“!

-„Добър ден, имате ли сертификат?“

Ресторантьор: До края на октомври затваряме!

-6 свидетели в съда за „екзекуцията“ на стареца в Могиляне!

-2021: С 26% повече смърт в Кърджали и Смолян!

24smolian.com