Оцеляване в социалните мрежи: Интересът клати… лайка!

Нищо интересно няма във фейса-кученца, котенца, цветя, велики мисли, знамена на Украйна, рожденици  и едни същи новини, а по смолянските групи е пълна скука. Едни и същи се изказват и вече си ги знаем. По-добре да излезе човек някъде с приятели отколкото да виси във фейсбук.

Подобни мнения ще чуете сред родопчани все по-често. Ако човек реши да се съсредоточи и да разгледа групите, политиците, мненията, коментарите, всъщност е много интересно. Докато някой не влезе във властта или не стане достатъчно известен, лайковете на публикациите му са обидно малко. Но какво се случва, когато дадената личност заеме пост в местното управление или в пък стане депутат, или министър. Изведнъж лайковете стават стотици и пожелания, похвали, направо свят да се завие. Не знаеш кога хората са искрени и кога фалшиви. На всенародна любов се радват и към момента управляващите и техните партийни представители в областта. Едни и същи обикалят от профил в профил, от страница в страница и лайкват и сипят пожелания. Лайкове получават и хора близки до тях, които евентуално могат да съдействат за нещо, ако се наложи на „възхищаващия“ се. Всенародното възхищение рязко секва, ако след избори политическата ситуация и хората се променят. Вълната от пожелания:

 

„Успех, заслужено“, „Браво, ти си най-добрият“,

 

„Ето кой ще реши проблемите на Смолян. Респект“, и тем подобни заливат профила на новия депутат, кмет, областен управител, министър, зам.-министър и т.н. При всички случаи е по-добре да не се вярва на тези пожелания и лайкове, които не секват да обикалят профили, страници и групи и то от едни и същи хора.

Подобни на тях коментират техните заслуги и ако нещо ги засечеш на месинджър ти пишат-няма как, дъщеря ми работи в неговата фирма. Звучи като, нищо лично, но аз трябва да му се докарам с моя коментар.

Други пък кандидат –политици, които до момента не са реализирани и обикалят от партия в партия, като усетят, че наближават избори или се променя обстановката в страната, изведнъж стават активни и както се казва изплуват изпод водата и започват да напомнят за себе си по групите. Може да не са вещи по проблема, но като нахейтят местната или друга власт пак получават лайкове и одобрение, а и се включват техни противници  и така мисията е изпълнена. Същите тези коментират под публикации на медии, защото не могат явно да съчинят нещо смислено, но трябва да се покажат. На някой, ако не е свършена работа от властимащите, не е уреден на пост или пък по изборно време не е включен в листа за съветници или депутати, започва яростно да плюе и коментира тези, при които е бил и за които е работил.     

 

Интересът клати феса

 

Намират се и такива, които предоставят профилите си. Предоставят ги, защото са ги уредили на работа, например. И виждаш как предоставилия профила си изведнъж става грамотен, пише по-злободневни теми, отговаря по-късно на коментарите, разполага с данни, които е ясно, че ги няма и  веднага лъсва лъжата. Още повече, че в  Смолян хората се познават и трудно може да бъде излъган човек.

За потребителите на социалната мрежа сигнали до институциите не съществуват. За проблеми с уличното осветление, кучетата, неизхвърлени боклуци и др. се пише само във Фейсбук. Поне да пишат улицата, където има повреда в осветлението или улицата или квартала, където има глутници от кучета, за да може да се задействат и институциите. Но не, „има глутница кучета на нашата улица“. „Пълна тъмница беше тази сутрин, когато отивах на работа“. Подобни сигнали се срещат често без да се уточняват подробности, за да се реагира по-бързо. Но въдичката е пусната и десетки се включват да коментират, разбира се не по темата, а използват случая, за да клъвнат този или онзи управник.

 

Най-интересно е по време на избори

 

Навън спокойно, спи градът, а мрежата „ври“ от мръсотия, компромати и обиди. Във фейсбук се вихрят тролове, които подгряват предстоящата битка. Симпатизанти на партии и коалиции и техни роднини, синове, снахи, също се включват здраво в оплюването на опонентите. Много често троловете биват разкрити, защото и за да направиш фалшив профил трябват умения.

След като минат изборите всичко утихва и следват лайковете по профилите на победителите. 

Двойствената природа на нашенци е направо очевадна. Едно говорят пред хората, друго вършат, когато са сами. В социалните мрежи и в кръчмите се изказват вещи по всички проблеми, дават акъли, дори си разменят, пишейки обидни реплики, за да покажат какви общественици са. Когато са на няколко ракии, като ги слушаш, можеш да съжалиш, че не са станали политици да ни оправят държавата и общината. Но ако сте били на една маса по време на тези дебати, след няколко питиета, на следващия ден положението е различно. Ако се срещнете, те са тихи и кротки и все едно не сте били заедно предната вечер и все едно подобни разговори не са се водили. А пък социалната мрежа е истински рай за тях. Там и тролски профил могат да си направят и да си отмъстят само както те си знаят, и да обиждат, и да плюят.  И след това мощно плюене и хвърляне на помия онлайн срещу някой, ако го срещне на живо, ще му каже колко му се възхищава и колко добър управник е.

 

Хората явно се стремят да оцеляват и в социалните мрежи

 

Като дадат одобрението си за силния на деня никой няма да ги закача. Но блюдолизничеството идва в повече и това с всички да сме добре.

Явно фейсбук е много подходящо място за нереализирани политици, общественици и търсещи внимание хора. Никой не знае какво е в къщата ти, имаш ли храна, сам ли си или не – в мрежата предлагаш най-доброто от себе си и за миг се чувстваш значим, че коментираш, че някой ти отговаря. Психиатри казват, че от постовете на един човек веднага могат да направят анализ на неговата душевност. Може би не е необходимо да си и психиатър вече, за да разбереш всеки как се чувства, какво му липсва, на кого се стреми да се хареса.

При тази двойнственост на смолянчани и на социологическите агенции ще им бъде трудно да определят тенденциите в дадено проучване, защото смолянчани едно говорят, а друго вършат.

И нека хейтът да започне сега за тези, които са се разпознали, а онлайн животът е доста по-различен от реалния.  

Николай Михайлов, 24smolian.com