За бедите на България място няма!

Битие като симфония на Шуберт…

Жельо МИХОВ/24smolian.com

Дупки, разруха, нищожност. Една България в небивал нокдаун. Като общество и инфраструктура. Отломка печална. В която се водят битки за олио. Екзистенц, лашкащ се в суетата от силикона до тоалетната хартия.

Накъдето и да погледнете все е същото. И навред струи маниакалната невъзприемчивост за тягостната реалност от страна на шепа управници във всички цветови гами. И на този фон…

Децата рисуват. В момента текат различните нива на Националния конкурс „С очите си видях бедата“. Ежегоден, на Пожарната.

„Войната в Украйна“ и „Пожарът в Турция“. Така са озаглавени рисунките на двама от победителите в един общински център. На края на страната. В затънтената периферия. Това виждат децата. Интересно. Разбира се това е тематиката на родителите на вечеря.

Дали децата ни са истински алтруисти или просто животът на техните бащи и майки е като нежна симфония на Шуберт?

Със сигурност обаче за бедите на България място няма.

Това е бъдещето. Поне към момента.

 

Пробитата съвест

 

Отиват някакви, кръстили се „отровни“, и заливат оградата на едно посолство с боя. Било протест, вика един адвокат. Част от бояджийската задруга. И щял да съди МВР, че го задържали.

Ако бе някакъв тийнейджър със спрей, който написал името на любимия си отбор на трафопоста, щеше да го отнесе, барабар и някой друг шамар.

Но, когато говорим за политкоректност, ще се съдим.

Леле! Сервитьорите на едно друго посолство станаха като болшевиките. Не, че са толкова много, но всичко трябва да им е позволено.

Жалкото е, че няма никакво проявление на съвест. Тя някак си е пробита. Всъщност, няма такава по това време на годината, особено из „героите на ефира“ в страната.

Никой не се извини за използването на атомно оръжие срещу цивилно население. Само една държава го е правила. 77 години по-късно чете морал. След десетки водени войни и тонове изсипани бомби, десетки разтурени държави.

Пробита съвест, никакъв морал.

 

Чужди байраци

 

Всякакви люде развяват байрака на една чужда държава из улиците, из социалните мрежи, закърфичили ги под снимките си. Сменят се имена на улици в страната. Флаг на чужда държава трябвало да се вее над сградата на общината в столицата на най-старата държава в Европа, запазила името си и до наши дни.

Явно България е превзета окончателно. От една шепа хора, които скоро ще предложат да се преименува, уж родината им, на Украйна 2.

Що за дебилизъм.

 

Най-голямото предателство

 

Най-голямото предателство в страната било желанието България да се превърне в 16 република на СССР. В едно телевизионно предаване последният Първи на Съветския съюз-Михаил Горбачов, рече, че по-скоро СССР бил през цялото време 29-а област на България.

Впрочем, ако онова било „Най“, това, което се случва в момента какво е?

Партийни лидери се редят в колонка по един в едно посолство „за консултации“.

„Евроатлантизъм“, „партньори“, „ЕС“, „цивилизационен избор“. Само това чувате от тях. Нито една дума за Народа, нито една! Няма такова животно като „цивилизационен избор“. Чрез създаването, закрилата и разпространението на славянската писменост България е създала цивилизация. Тя не е избирала, творила е избор.

А той може да бъде само един. И то човешки. Не Запад-Изток.

Нито дума.

А децата дори не рисуват бедите български. Сякаш вече живеят в другите „ценности“.

 

Краят

 

Светът се променя с темпове, които наложниците на „ценности“ не могат дори да осмислят. Те просто осребряват. Нищо повече. Когато всичко рухне, няма да ги срещнете, та поне да им ударите по един шамар.

Такива са поклонниците на чуждото. Вечно са били такива. Не очаквайте промяна.

Надеждата от напазарувани души не съществува. Ампутирайте такава.

И, може би, поне веднъж в краткия живот ще бъдете наистина свободни.

На снимките:

-Шествия из столицата с чужди знамена

-Въоръжението е по парковете