На стената любим портрет

24smolian.com/Регион

Масите леко лепнат. Искат да останеш. Не те пускат. Нужна им е близост. Няколко са. Колкото вътре, толкова и навън.

Малка кръчма в Родопите. Истински пример за хоремаг, без обаче хотелът да съществува в понятието.

На бара обаче гледа лидерът на партия. До него има тесте карти. Нераздадено. На колоната пък се кипри надпис „Вересия никому”. На стената портрети на Ататюрк и Живков.

Наглед нищо особено, но в контекста на политиката в страната създава едно много интересно поле за интерпретации.

Хората се стряскат при всеки нов посетител. После се отпускат. Политиката отсъства. Говорят за проблеми. Но и те са част от нея. Не осъзнават. Политиката е който каквото подари, че да се постави на подходящо място. Я плакат, я брошура, календарче, шапка, тениска…

Малките неща от живота в малкото село. Подаянията от всички избори личат, поизбледнели, с петна.

Хората говорят за гурбета, за младите, за липсата, за залеза на живота. Никой не споменава изгрева. Защото всички стават преди него. Той е просто част от поредния припек в ежедневието...

Целият текст четете в петъчното издание на „Родопи voice“!