Зимата ще напълни селата с граждани?!

Жельо МИХОВ/24smolian.com/Общество

Дърва, ракия, фасул, може и без ток

Живакът гони 39 градуса. Много е близо до целта. Не се търпи, а… дървата не свършват. Пот се лее от челото, по гърба, ръцете вече се движат наизуст. Навеждане, грабване, хвърляне.

Току-що камионът е разтоварил няколко кубика. 150 лева за нацепени, от бук и дъб. Преди седмица цената е била 130 лева. Сега е друго, по-подир ще стане още по-скъпо.

Така е на село, така е и в града.

 

Живот като през 19 век

 

„Купихме дърва, за да се заредим още отрано. Цената скача постоянно. Кубикът метровки е 120 лева. Но трудът там е още повече. Зареждаме повече спрямо друга година, защото не се знае…“, коментира възрастна жена от Родопите. На село от десетилетия. Видяла какво ли не. Но в зенита на живота усеща, че идват други, също такива, че и по-тежки времена.

 

Режим на тока?!

 

„Постоянно спира токът в града. Имаме усещането, че ни подготвят за режим. Какво ли не сториха да ни накарат да се откажем от отоплението на твърдо гориво, а сега се оказва, че пак ще се връщаме на него. Чака ни много тежка зима“, обяснява родопчанка от областен град.

 

Ще преживеем от земята

 

Така пък реди старата жена от селото. Радва се на богата реколта през тази година. Само младите да идват и помагат. А те са там всеки уикенд. Фасулът е обран. Направени са буркани. Изсушени са легени с боб. Доматите са като карпузи. Започва нова бурканиада. Тази година имаше и много череши за компот, сливи, малини, ягоди, обяснява родопчанката.

 

Люта ракия и майната му на всичко

 

„Аз не гледам новини, не ми трябва. Осъзнах на какъв хал сме още преди години. И оправия с тарикати няма да стане. Гледам си двора и се запасявам“, казва 79-годишен мъж от друго село. Доволен е.

„Тази година лозята ще отбележат отлични резултати. Пълно с грозде. Всичко да е наред и да направим вино и ракия. Люта гроздовица и майната му на всичко. Война ще има, защото такъв е светът, такива са и нашите тепегьози“, оценя името и недоимъка мъжът.

 

Селата да не се напълнят с граждани

 

Това пък пита друг нашенец. В село, в другата част на планината.

„Инфлация, скъпи стоки, високи сметки. В един момент да не започнат всички да си търсят селата. И къщите, дървата, брашното, рецептите за мекици и хляб. Явно по трудния начин хората трябваше да разберат, че ние сме откърмени от тази земя. За това е толкова ценна за нас, за дедите ни. Тя е майчица. Толкова много бягаха, оставяха бурени да дращят лицето й. Сега ще настане друго. Като видят дебелия, ще потърсят пак майка си. То не може само да ядеш, да консумираш. Какво си произвел? Фарове и чистачки за автомобили за друга държава, гащи за трета, легени за четвърта? В магазините само чужди храни, лоши, вредни. Нашите ги няма. Нашите са из дворовете на тия старци. Ха, сега, идвайте и да видите как се вадят. Иначе, вадете парите и ги плащайте двойно, утре може и тройно. На нас и ток толкова не ни трябва“, казва родопчанинът.

Корав човек, с характер. Исполин, дори на тази възраст. Представете си го като премиер…