Погубени в комерсиалното: Промоции и преяждане - Коледа за пусти души…

Николай Михайлов/24smolian.com/Общество

По какво се усеща, че наближават Рождество Христово и Нова година?  По опашките пред магазините и пазаруването като за последно. Откакто откриха новия търговски парк в Смолян, целият град се е изнесъл там, коментират смолянчани. Хората все се оплакват, че нямат пари, но опашките пред хипер веригите от началото на декември не секват. Купуват все едно няма да има утре, все едно ще изядат един тон храна за няколко дни.

 

Претъпкан стомах и опустошено сърце

 

От години ние празнуваме едно комерсиално Рождество Христово, изпълнени с цветни светлини улици, светлина на гирляндите, изкуствени елхи, ядене и пиене, коледни сладкиши, размяна на подаръци, предвкусване на почивни дни, очакване на допълнителни бонуси към заплатата и Коледа свършва, после и Нова година. С претъпкан стомах и опустошено сърце. Христос го няма никъде. Всичко това в действителност няма никакво отношение към смисъла на Рождество и носи само разочарование, защото празникът е станал фикция, изродил се е до комерсиален ритуал в един безбожен и опустошен свят.

 

Мисли само за масата

 

Ако попитате някой как ще празнува, всички отговори почти са свързани с трапезата.  „Имаме си зимнина. За Бъдни вечер и Коледа жената ще направи пити с късмети. Салата от боб, пълнени чушки с ориз, задължителния ошав от плодове, тиквеник, орехи, мед, сармички. За Коледа и Нова година месце, имам си свинско във фризера, руска салата, домашна ракийка и вино и любимата ни капама“. Това споделят основно хората.

Шеговито и с известна доза ирония се появиха постове в социалната мрежа, че започва времето на сармите. От години в навечерието на тези празници се постват празнични трапези и украси вкъщи. Хората искат да си създадат някакво онлайн настроение. Няколко дни само това ще гледаме във фейсбук. Тъжно е, защото търсим щастие, а то определено не е в това да показваш какво си сготвил и пил,  и с кого си бил на една маса, а и с какъв тоалет си. Психологически погледнато хората имат нужда от лайкване и да получат комплименти как изглеждат, а домакините да получат овации за това какви вкуснотии  са приготвили. Много тъжно. Точно от тези постове се вижда как около празничната трапеза са се събрали много близки хора, но вместо да си говорят и да празнуват, те пускат снимки. Домакинята не е трудно да я познаеш, защото тя се е изморила от готвене, чистене и подреждане. 

 

Да украсим душата си?

 

Вместо да украсяваме стените на дома си, не е ли по-добре да украсим душата си. Къщата ни е пълна с камбанки, елхички и цветенца, а сърцето ни тъне в мрак и отчаяние. Какво е за нас Рождество? Събитие, което се е случило някога в едно палестинско село или нещо, което засяга лично всеки от нас.  За какво ни благовести този ден – за коледните промоции и разпродажби или за това как Спасението на света се ражда в нищета и смирение. За това как Бог разкрива безкрайната си любов към човечеството и се облича смирено в нашата нищета.

Животът е направен от малки неща. Изразяването на любов и грижа е това, което наистина има значение, а не сумата пари, която отделяме за закупуване на подаръци.

Всички ще чакат чудото на Рождество пред украсените елхи и домовете си. Ще премислят живота си и ще чакат да се роди отново надеждата за по-хубав живот, особено в тези трудни и тежки времена. Но за да се случат по-добри събития в живота ни, трябва и ние да се променим – да бъдем по-добри, смирени и човечни.